Флоренция и обиколка на Тоскана - първа част
От много отдавна ни е мечта да обиколим Тоскана, за да разгледаме обширните поля и страхотните малки градчета. Мечтата ни се осъществи и днес решихме да разкажем за преживяванията ни. Тоскана е един от най-ключовите административни райони в Италия. Регионалната столица е Флоренция, като тя е и най-важния исторически и културен център на Тоскана. Нашето пътуване започна от Швейцария, като обиколката там може да прочетете тук. Продължихме по добре поддържаните магистрали от Милано до Флоренция, като един от минусите е, че италианските пътища са много натоварени. Централната част на Флоренция е кошмар за паркиране и трудно се намират места, но пък има и паркинги, които са една идея по-далече от историческия център и въпреки, че ще вървите повече, поне няма да губите време в търсене на място. Ние спряхме на такъв паркинг, който се оказа на около 15 мин. от централния площад.
Първата забележителност, която разгледахме в Тоскана беше и най-известната – катедралата Санта Мария дел Фиоре. Това е най-голямата катедрала в Тоскана, а красотата й е дело на ренесансовия архитект и скулптор Филипо Брунелески. Ако имате достатъчно време може да изкачите всичките 463 стъпала и да видите Флоренция отгоре.
Ние, за съжаление, нямахме това време и се любувахме на катедралата само отдолу.
Разхождайки се из уличките на Флоренция, трудно можем да кажем кое е забележителност и кое е просто улица. Въпреки, че има конкретни забележителности, според нас самият град е цяла забележителност и каквото и да видите от него, със сигурност ще ви остане в съзнанието завинаги.
Едно от местата, на което спряхме беше известната статуя на дива свиня (на италиански й казват Porcellino). Поверието е, че трябва да пипнеш зурлата й и да си намокриш ръката от водата, която тече от устата й. Тези действия носят късмет и голямо богатство. А, дано!
Стигнахме до Piazza della Signoria, където се намира и кметството на Флоренция. Сградата му прилича на замък и до ден днешен има важно политическо значение за цяла Тоскана. На площада може да видите фонтанът на Нептун, репродукция на Давид на Микеланджело и други уникални статуи.
Безспорно една от най-известните забележителности на Флоренция е и средновековния закрит мост Ponte Vecchio, който е бил известен с множеството си месарници. Днес ще видите магазинчета за магнити, бижута и картини. Мостът е интересен и има чудесна гледка към река Арно, над която е построен. Заслужава си да направите разходка по крайбрежната улица на реката и да се полюбувате на сградите, но това също ще ви отнеме поне час.
Обядът ни премина в най-стария пазар San Lorenzo, където може да опитате или да си купите най-различни вкусотии. Ние хапнахме пица, но изборът ни беше много труден, защото всичко изглеждаше много вкусно. Точно пред пазара има много сергии за кожа, които може да разгледате, ако все пак не сте гладни.
Ограниченото ни време във Флоренция ни притисна и преди да поемем по пътя на виното сред Тоскана, решихме да посетим и най-старата Gelateria Vivoli в града. Не случайно смятат, че Флоренция е градът на сладоледа. Този сладолед беше истинско удоволствие и си заслужаваше на 100 процента.
Следващата ни спирка беше хотелът, в който щяхме да отседнем две вечери. Той се намираше в самите лозя, до селцето Сан Леонино. Едно отклонение от магистралата ни отведе на тесен път, който местните наричат Пътят на виното. Маршрутът минаваше през невероятни гледки, луксозни винарни и безкрайни полета с лозя и маслини.
Спряхме на една от винарните, за да дегустираме от известното тосканско вино. Всичко беше толкова красиво и добре направено, че ни се прииска и в България да има повече такива места. Все пак Българското вино е много хубаво и по нищо не отстъпва на тосканското.
Романтиката бликаше от всеки ъгъл на пътя, а ние спирахме почти постоянно, за да правим снимки. Тук е и моментът да ви кажем, че колкото и снимки да ви покажем, със сигурност няма да успеем да придадем красотата, която видяхме.
Пристигнахме в хотела, които ни остави още повече без дъх, защото наистина се намираше над лозята, позициониран на хълм, от който се виждаха многобройни полета. Вечерта беше уникално тихо и спокойно, а небето озарено със звезди.
Хапнахме в ресторанта на хотела традиционни италиански специалитети, а именно прочутата им паста Папарделе с глиган, домати с бурата, особуко, опитахме и тоскански хляб и пихме местно вино. Но няма да говорим конкретно за храната сега, защото ще ви запознаем с нея в другата ни статия.
След вечеря се разходихме по тесния път малко след хотела. Практически освен него няма други сгради, но вървейки по пътя около 15тина минути може да се стигне до селцето.
Слънцето тъкмо се беше скрило и звездите и луната започнаха да огряват пътя. Точно тогава цялото поле започна да свети като коледна елха, защото навсякъде имаше светулки. За съжаление нямаше как да снимаме, но качваме снимка от сутринта по светло. Към следващата част...
