Обиколка на Тоскана - втора част
Първа част от историята ни за Тоскана може да прочетете тук. На следващия ден, след закуска потеглихме още по-навътре в Тоскана. Планът беше да разгледаме най-известните места, като започнахме със Сиена.
Въпреки, че някои биха казали, че Сиена не е толкова интересно място, за нас той си остана най-красивия град, който видяхме в Тоскана. Старата част е затворена зад напълно запазени крепостни стени. Тя е толкова красива, че трудно можеш да си представиш как ще си тръгнеш от там. Крепостните стени и запазените сгради, пресъздават атмосферата на един истински средновековен град, в който гори духът на Ренесанса. Сиена ни върна назад в историята и мигновено ни накара да се влюбим във всяка малка уличка там.
Няма да ви отегчаваме с история, но едни от интересните факти са, че точно в Сиена се намира първата банка в света с над 500 годишна история. Друго интересно, е че там се провеждат два пъти в годината едни от най-старите конни състезания, известни под името Палио ди Сиена.
Главният площад Palazzo Pubblico впечатлява със своите мащаби и интересната си форма. Мнозина твърдят, че прилича на раковина, но всеки би го определил на различни неща.
Катедралата в Сиена беше най-впечатляващата, която видяхме в Тоскана. Дори може да се съгласим, че повече ни хареса от тази във Флоренция. Розовият мрамор, които красеше фасадата й ни накара да ахнем щом застанахме пред нея.
Сиена е романтично място, което си заслужава да бъде посетено за няколко дни. Със сигурност ще има какво да разгледате и няма да ви омръзне да обикаляте тесните улички.
Нашата разходка трябваше да продължи и ние си тръгнахме от Сиена, но си обещахме, че ще се върнем отново там. Следващото градче, към което се отправихме беше Монталчино.
Градчето Монталчино е известно в цял свят със своето вино „Брунело“ и мнозина идват тук, за да го опитат. Намира се на 567 метра надморска височина и пейзажите, които го заобикалят са абсолютно смайващи. Освен вино, ресторантчета, китни улички, може да разгледате и средновековния замък, който прилича много на приказен.
Продължавайки по тесния панорамен път из Тоскана, стигнахме до Пиенца – градът на сиренето Пекорино. Още с влизане през крепостните стени на градчето, веднага ще усетите миризмата на сирене, лавандула, маслина, вино и какво ли още не. Навсякъде има цветя, малки ресторантчета и арт магазинчета. Поглеждайки покрай тесните улички между сградите, ни се откри невероятна гледка към винените полета. Отново градът е построен на хълм и буквално можеш да видиш километри маслинови горички и лозя около него.
Обядвахме в Пиенца, като опитахме традиционната тосканска паста – pici с трюфели и манатарки, както и разтопено пекорино с гъби. Всичко беше много вкусно.
След обяда потеглихме към следващата дестинация, а именно Монтепулчано. Градчето е разположено на цели 605 метра надморска височина и е едно от най-високите в Тоскана. Със сигурност може да кажем, че всяко едно от местата, които посетихме са различни и най-вече впечатляващи сами по себе си, но Монтепулчано ни направи наистина силно впечатление. Там видяхме множество местни, които просто си се разхождаха из уличките или пък стояха на пейка пред къщичките си. Имаше много арт магазинчета, кафенета и отново невероятна гледка.
Следобяд потеглихме по друг път обратно към хотела, като минахме през още лозя, маслинови горички, полета с пшеница, винарски изби и множество малки селца с красиви къщи.
Отново вечеряхме в хотела, като този път опитахме прочутия стек по Флорентински, който практически беше т-боун стек. Облизахме си пръстите, а и в комбинация с тосканско вино, определено ни стана тъжно, че си тръгваме оттам на следващата сутрин…
