Около Швейцария за 4 дни. Втора част – Женева и Люцерн
Вече сме в Женева, а как стигнахме до тук прочетете в част едно от разказа ни за Швейцария. Женева е изключително живописен град, зареден с духа на френските градове, парижката архитектура, английските градини и едно невероятно езеро. Женевското езеро беше първото от серията швейцарски езера, в които почти потънахме.
Идеално гладко и синьо, то успява да придаде на Женева образа на един истински крайбрежен град.
Макар сладката вода да го отдалечава от определението море, то присъствието му компенсира това. Град Женева е разположен на мястото, където езерото се оттича в река Рона, в една уютна котловина, заобиколена от планини.
Нашето време в Женева беше ограничено и затова след като се настанихме в хотела, се забързахме да обиколим и разгледаме. Първото нещо, което прави впечатление в Женева e фонтанът или както е официалното му име Jet d’eau (буквално Воден фонтан). Една от основните забележителности на града, вижда се от почти всяка негова точка. Фонтанът пръска вода на височина 140 метра. Количеството изпръскана вода в секунда е 500 литра. Тези чудовищни цифри подсказват какви са мащабите на фонтана.
Ние направихме триумфалната разходка на европейския аристократ по крайбрежието, което само по себе си е достатъчна забележителност, преди да се прехвърлим към старата част на града.
В Женева над 80 сгради са обявени за паметници с национално значение.
Докато се разхождахме по уличките нямаше как да не мислим за Париж и Франция въобще, тъй като архитектурното влияние е осезаемо. Градската среда недвусмислено подчертава, че се намираме във френската част на Швейцария. Не само французите са оставили своя отпечатък върху града. Женева е била важен град в Римската империя и е запазила своето значение на политическата карта през Средните векове. Градът става център на Реформацията и република, когато през 1541 година Джон Калвин става лидер на града. От римски бастион до протестантски център, Женева преминава и през влиянието на френските католици. Процеси, които определят съвременното лице на града - абсолютно глобален град и икономически гигант. В Женева е второто най-голямо представителство на ООН след Ню Йорк. Тук също се намира и ЦЕРН (Европейска организация за ядрени изследвания).
Стандартът на живот в Женева е изключително висок, което прави пребиваването там доста солено.
Нещо, за което получихме доказателство по време на вечеря.
Хапнахме далеч от туристическите места, в едно симпатично ресторантче „Кафе дьо Солей“. Там имахме възможност да опитаме вкусът на автентично швейцарско фондю, който ни остави във възторг. Очакванията, че Женева е скъп град напълно се оправдаха. Скромна вечеря за двама дори в ресторант непредназначен за туристи надхвърля лесно сто и петдесет лева (без напитки).
На следващия ден оставихме Женева зад гърба си и поехме по крайбрежието на езерото, за да навлезем дълбоко в швейцарското плато. От ляво на нас стояха планините Юра, които изглеждат ниски в сравнение с величието на Алпите. Изпращайки Женева, обърнахме поглед на дясно и тогава ясното време ни се усмихна, защото видяхме Мон Блан.
Разстоянието между Женева и Мон Блан е 70 км, но това не пречи на върха да доминира в небето на града. Планината е изключителна гледка, а плътната снежна шапка бързо изяснява причината за името на върха – Бялата планина. Мон Блан доста време надзърташе над десния ни фланг, а ние все повече потъвахме сред Швейцарската природа. Географията на Швейцария е съчетания от Алпите, които заемат Южната част на страната и Швейцарското плато, което се простира в Северната.
Това съчетание осигурява много и различни пейзажи, на които лесно човек се наслаждава.
Швейцарското плато е потресаващо зелено и гостоприемно, а ние имахме добра възможност да му се насладим, тъй като голяма част от нашият маршрут премина през него. На около 100 км от Женева спряхме за едно бързо кафе и неусетно, без фанфари или предупредителни знаци, се оказа, че сме влезли в немската част. Освен езика и върху архитектурата на разпръснатите по платото градчета и селца се появи немският отпечатък. Все по-дълбоко в немската част, за да стигнем Люцерн. Град, в който можем да кажем, че се влюбихме веднага.
Ако Женева е образец на френския дух, то Люцерн съчета в себе си немския дух.
Женева е модерен европейски град с дълбоки традиции и съвременно минало. Люцерн е средновековна история в идеално състояние, пленителна и романтична.
Мястото, където е разположен града е може би най-прекрасното, което сме виждали. Крайбрежието на езерото Люцерн и котловината около него, а тя самата затворена зад непристъпните върхове на Алпите. Тук в Люцерн беше началото на Швейцарските Алпи.
Тук беше пощенска картичка от 20 век или пък реклама на Милка. А самият Люцерн е идеално подреден град с немска инженерна точност, а старата част на града е толкова добре запазена и интегрирана в модерния свят, че изглежда почти като смесване на две времеви линии.
В Люцерн можете добре да похапнете швейцарски шоколад. Градът е изпълнен с малки и симпатични магазинчето, в които може да откриете невероятно разнообразие от шоколади.
Подобно на Женева и тук езерото е магнитът, около който е привлечен градът. Основната забележителност на Люцерн е покритият мост от дърво. Построен през 1333 година (макар през 1993 по-голямата част от него да е изгоряла в пожар), той предлага невероятна гледка към града и водата.
Пейзажът на Люцерн е толкова красив и впечатляващ, че снимка е трудно да го улови и предаде, затова прилагаме и кратко видео.
Люцерн лесно ни накара да се влюбим, а Женева ни впечатли със своята аристократична изисканост.
Швейцарското пътешествие, обаче едва сега започва, защото предстоят Алпите… Вижте продължението...
