Около Швейцария за 4 дни. Първа част - пристигане
Швейцария звучи като мечта. Самото име е синоним на зелени долини, заснежени върхове и всичко, което наричаме красива природа. Швейцария определено е една от нашите мечти, които имахме щастието да изживеем за няколко дни в началото на юни.
Всяко пътуване е приключение, а за да мине гладко и без излишно напрежение е добре човек да го планира внимателно.
Нашият план включваше самолет до Бергамо, откъдето, с помощта на автомобил под наем, щяхме да започнем нашият road trip през Швейцария.
Ryanair услужливо ни доставиха на летището в Бергамо при невероятно ясно време, което ни позволи да се насладим от високо на долината на река По и дори да успеем да разгледаме Венеция от височината на няколко хиляди метра.
Бергамо ни посрещна с приятно слънце и автомобил, който бързо ни поведе по италианските магистрали по посока Женева. Най-краткият път между летището в Бергамо и Женева е през тунелът под Мон Блан и границата между Франция и Италия. Общо 360 км., които добрата пътна инфраструктура и ограничението на скоростта позволяват да бъдат изминати за около 4 часа и половина.
Вярвайте, това време го удължихме на повече от 5 часа, заради непрекъснатите ни пориви за спирания и гледки.
Първият етап от пътуването е скучната магистрала през равнината над Милано. Това е царският път за Торино и освен натовареното движение няма какво съществено да се види. Истинският празник от гледки започва малко след като слезете от нея и поемете по магистрала А5, свързваща Торино с френската граница.
Спокойни, полегати зелени склонове са само началото. Малко след тях се озовахме в тясна долина, заобиколена от стръмни склонове. Това беше нашият вход към италианските Алпи. Пътят продължи уверено навътре в долината, срещу течението на река Дора Балтеа и след всеки километър околните склонове ставаха все по-стръмни и по-високи, докато не започнахме да забелязваме покрити със сняг върхове, гледка, която съвсем скоро стана обичайна за нас. Преди да се усетим долината отстъпи място на непроходима граница от планина и тук започна една дълга поредица тунели, които ни преведоха през недрата на планината, за да ни хвърлят на височина 1400 метра и сред остри планински върхове, покрити със сняг, а в подножията им малки селца с подредени къщи.
Картинка сякаш излязла от туристическа брошура.
Известно време продължихме пътя си сред този свят, а след това тунелът Мон Блан. 11,9 км. дълъг, този тунел свързва Франция и Италия, като минава право под най-високия връх на запад от Кавказ.
Ограничението от 50 км/ч. ни даде време да помисли какво е да прокопаеш тунел през Алпите, а дори и малко да се притесним, че над главите ни притиска огромната грамада на Монте Бианко. Все пак се измъкнахме невредими, озовавайки се във Френската част, където ни посрещна поредната спираща дъха долина и един невероятен склон покрит от ледници.
В този ден така и не видяхме Мон Блан, макар и да бяхме невъобразимо близо до него. Обяснението е просто, пътят е в ниската долина, а околните върхове пречат на погледа. Малко по-късно – в Женева, щяхме да разберем защо носи името Бялата планина.
Пътуването ни през Франция беше почти символично – по-малко от 70 км, които трябваше да преодолеем, за да влезем в Швейцария. Границата между двете държави се оказа между френският град Анмас и покрайнините на Женева, като така и не се разбира къде започва едното и къде свършва другото.
Можем да кажем, че точно до граничният пункт имаше изградено тренировъчно игрище за футбол. Въобще нещата бяха доста далеч от балканските концепции за гранична зона. А после се озовахме в Женева…
Продължението прочетете тук...
