top of page

На границата между Швейцария и Италия


Беладжо и Лаго ди Комо

Швейцарската ни обиколка продължи четири дни (какво се случи до тук може да видите: първа, втора, трета статии). Четири дни, в които сбъднахме една наша стара мечта и които можем да кажем, въобще не ни стигнаха, за да изживеем наистина Швейцария. Но си бяха нашите дни в алпийската държава. Последният от тях беше ден, който посветихме още малко на Тичино. Разгледахме Локарно и хапнахме шоколад, а после продължихме на юг – към Италия.

В предходната статия споменахме, че Швейцария е около 2,5 пъти по-малка от България. Теренът пък е предимно планински.

Това, обаче въобще не пречи на швейцарците да имат отлично изградена инфраструктура.

Магистрали с по две или повече ленти за движение в едната посока, кръстосват този планински терен, свързвайки всяка точка от страната. Тези пътища са изцяло съобразени с природата, като я нарушават минимално. За целта са изградени множество тунели, за маршрутите се използват долините на реки, а там където е необходимо пресичане на склон, пътят не е вкопан, а изграден над склона посредством виадукт. Цяло удоволствие е да наблюдаваш пътищата в Швейцария. По време на пътуването ни към Лукарно имахме тази възможност.

Долината на Локарно. https://commons.wikimedia.org/wiki/File:View_from_Monte_Ceneri_road_toward_Locarno.jpg

Пътят за Лукарно се отклонява от магистралата малко след Белинзона. На това място магистралата се движи почти по билото на един от планинските ридове, а Локарно е в дъното на долината под нас. За да стигнем до там трябваше да направим едно дълго спускане по поредния алпийски стръмен склон.

Долината ни посрещна с изключително зелено, като през пространството бяха разпръснати множество къщички с идеално поддържана фасада и двор.

Тук е моментът да кажем, че за четири дни в Швейцария ние не видяхме нито една къща, която е в лошо състояние. Тъжно като си помислим, че в България е по-възможно обратното.

Долината, по-която се движехме отстъпи на езерото Лаго Маджоре, на чиито брегове е разположен Локарно. Изключително симпатично швейцарско градче.

Палми в Локарно

Подобно на Лугано и Женева напомня за крайбрежен град част от Френската Ривиера или Лигурия. Докато се разхождахме по крайбрежната алея, трудно можехме да повярваме, че не сме на брега на Средиземно море, а някъде навътре между склоновете на Алпите. Локарно, обаче има чудния облик на курортно градче. Основна забележителност е замъкът, който според различни източници (спорно дали са достоверни) е конструиран от Леонардо да Винчи.

Централната улица на Локарно

Прекарахме една страхотна сутрин в Локарно, след което се насочихме към най-сладката част от деня. Време беше за шоколад. Все пак бяхме в Швейцария и няма как да не посетим една истинска шоколадова фабрика. Срещу скромната такса от 5 франка получихме достъп до вътрешността на фабриката, където имахме възможност да се запознаем с производството на шоколад. Фабриката не беше като онази на Уили Уонка, но повярвайте ни, миризмата на шокалад със сигурност не беше по-слаба от тази в неговата.

Поточната линия във фабриката за шоколад.
Магазинът на фабриката за шоколад.

Нагледахме се на огромни поточни линии пълни с бонбони и доволни количества шоколад.

После напазарувахме набързо и се подготвихме да кажем довиждане на Швейцария.

Пресякохме границата с Италия при Киасо.

Уличка в стария град на Комо.

Границата е в центъра на града и голяма част от сградите са построени така, че е трудно да се каже на чия територия са. Нашата посока беше Комо. Центърът на града е точно на 7 км от швейцарската граница. Комо е страхотен град с приятна стара част и удивителна катедрала в центъра му (първата от многото, които предстоеше да видим). В случай, че планирате пътуване до Милано, не пропускайте да отскочите и до Комо. Разходката в старата част си струва. Там буквално може да се изгубите залисани в тесните улички. Фасадите на старите сгради напомнят за отминали време, но всичко е осъвременено и изглежда модерно и светло.

Фасадата на Катедралата в Комо.

Езерото Лаго ди Комо, разбира се е основната забележителност. Ние не се спряхме за дълго в Комо, защото ни предстоеше последната спирка от дневния преход – Беладжо. Беладжо се намира на 32 км от Комо.

За да стигнем до там трябваше да преминем по един от най-живописните пътища, по които сме пътували.

Пътят започва в Комо и продължава високо по стръмния бряг на езерото. Множество завои го изграждат, а на места е толкова тесен, че практически е невъзможно разминаване с насрещното движение. Приложеното видео ще ви помогне да придобиете по-добра представа за пътя.

Всеки миг обаче от пътуването по него е възможност за невероятна гледка към езерото и околните градчета. Около един час ни отне, за да стигнем до Беладжо. Едно невероятно италианско крайбрежно градче, разположено в планината.

Лаго ди Комо от брега на Беладжо.

Живописни улички, яхти и невероятно количество цветя.

Това е Беладжо. Невероятно бижу, което трябва да се види.

Типична уличка със стълби в Беладжо.

Още едно вълшебство от Беладжо.

Туристи и тесни улички

Не препуснахме и да хапнем. Насладихме се на патладжани пармиджана и невероятно ризото с талиатели с рагу, пихме и по един Аперол шприц. Дали всичко беше толкова вкусно или възможността да ги хапнем на крайбрежието на Лаго ди Комо, сред слънцето, цветята и спиращата дъха гледка, ги направи такива, е трудно да кажем.

Аперол шпритц пред страхотна гледка.

Какво предстои след Беладжо? Все по на юг ни отведе пътя. Към сърцето на Италия. Прочетете и разказа ни за обиколката ни на Тоскана тук.

Comments


Последвайте ни
  • Facebook Basic Square
  • Twitter Basic Square
  • Google+ Basic Square
bottom of page