На границата между Швейцария и Италия
Швейцарската ни обиколка продължи четири дни (какво се случи до тук може да видите: първа, втора, трета статии). Четири дни, в които сбъднахме една наша стара мечта и които можем да кажем, въобще не ни стигнаха, за да изживеем наистина Швейцария. Но си бяха нашите дни в алпийската държава. Последният от тях беше ден, който посветихме още малко на Тичино. Разгледахме Локарно и хапнахме шоколад, а после продължихме на юг – към Италия.
В предходната статия споменахме, че Швейцария е около 2,5 пъти по-малка от България. Теренът пък е предимно планински.
Това, обаче въобще не пречи на швейцарците да имат отлично изградена инфраструктура.
Магистрали с по две или повече ленти за движение в едната посока, кръстосват този планински терен, свързвайки всяка точка от страната. Тези пътища са изцяло съобразени с природата, като я нарушават минимално. За целта са изградени множество тунели, за маршрутите се използват долините на реки, а там където е необходимо пресичане на склон, пътят не е вкопан, а изграден над склона посредством виадукт. Цяло удоволствие е да наблюдаваш пътищата в Швейцария. По време на пътуването ни към Лукарно имахме тази възможност.
Пътят за Лукарно се отклонява от магистралата малко след Белинзона. На това място магистралата се движи почти по билото на един от планинските ридове, а Локарно е в дъното на долината под нас. За да стигнем до там трябваше да направим едно дълго спускане по поредния алпийски стръмен склон.
Долината ни посрещна с изключително зелено, като през пространството бяха разпръснати множество къщички с идеално поддържана фасада и двор.
Тук е моментът да кажем, че за четири дни в Швейцария ние не видяхме нито една къща, която е в лошо състояние. Тъжно като си помислим, че в България е по-възможно обратното.
Долината, по-която се движехме отстъпи на езерото Лаго Маджоре, на чиито брегове е разположен Локарно. Изключително симпатично швейцарско градче.
Подобно на Лугано и Женева напомня за крайбрежен град част от Френската Ривиера или Лигурия. Докато се разхождахме по крайбрежната алея, трудно можехме да повярваме, че не сме на брега на Средиземно море, а някъде навътре между склоновете на Алпите. Локарно, обаче има чудния облик на курортно градче. Основна забележителност е замъкът, който според различни източници (спорно дали са достоверни) е конструиран от Леонардо да Винчи.
Прекарахме една страхотна сутрин в Локарно, след което се насочихме към най-сладката част от деня. Време беше за шоколад. Все пак бяхме в Швейцария и няма как да не посетим една истинска шоколадова фабрика. Срещу скромната такса от 5 франка получихме достъп до вътрешността на фабриката, където имахме възможност да се запознаем с производството на шоколад. Фабриката не беше като онази на Уили Уонка, но повярвайте ни, миризмата на шокалад със сигурност не беше по-слаба от тази в неговата.
Нагледахме се на огромни поточни линии пълни с бонбони и доволни количества шоколад.
После напазарувахме набързо и се подготвихме да кажем довиждане на Швейцария.
Пресякохме границата с Италия при Киасо.
Границата е в центъра на града и голяма част от сградите са построени така, че е трудно да се каже на чия територия са. Нашата посока беше Комо. Центърът на града е точно на 7 км от швейцарската граница. Комо е страхотен град с приятна стара част и удивителна катедрала в центъра му (първата от многото, които предстоеше да видим). В случай, че планирате пътуване до Милано, не пропускайте да отскочите и до Комо. Разходката в старата част си струва. Там буквално може да се изгубите залисани в тесните улички. Фасадите на старите сгради напомнят за отминали време, но всичко е осъвременено и изглежда модерно и светло.
Езерото Лаго ди Комо, разбира се е основната забележителност. Ние не се спряхме за дълго в Комо, защото ни предстоеше последната спирка от дневния преход – Беладжо. Беладжо се намира на 32 км от Комо.
За да стигнем до там трябваше да преминем по един от най-живописните пътища, по които сме пътували.
Пътят започва в Комо и продължава високо по стръмния бряг на езерото. Множество завои го изграждат, а на места е толкова тесен, че практически е невъзможно разминаване с насрещното движение. Приложеното видео ще ви помогне да придобиете по-добра представа за пътя.
Всеки миг обаче от пътуването по него е възможност за невероятна гледка към езерото и околните градчета. Около един час ни отне, за да стигнем до Беладжо. Едно невероятно италианско крайбрежно градче, разположено в планината.
Живописни улички, яхти и невероятно количество цветя.
Това е Беладжо. Невероятно бижу, което трябва да се види.
Не препуснахме и да хапнем. Насладихме се на патладжани пармиджана и невероятно ризото с талиатели с рагу, пихме и по един Аперол шприц. Дали всичко беше толкова вкусно или възможността да ги хапнем на крайбрежието на Лаго ди Комо, сред слънцето, цветята и спиращата дъха гледка, ги направи такива, е трудно да кажем.
Какво предстои след Беладжо? Все по на юг ни отведе пътя. Към сърцето на Италия. Прочетете и разказа ни за обиколката ни на Тоскана тук.
