Спускане на Югозапад Част II
В началото на Април направихме едно пътешествие из Югозападния край на България. Това пътешествие ни срещна със Сандански, плени с Мелник, очарова с Рупите и Роженския манастир. Подробно разказахме за това в Част I, а днес поемаме от там, където сложихме точка миналия път – с едно вкусно сладко от смокини и запаления двигател на автомобила, чиито шум ни съпроводи до Благоевград.
Благоевград е подреден и симпатичен град, който едва ли има нужда от представяне.
Обикновено силно напомня за себе си през юни, когато традиционно там се провежда фестивалът Франкофоли.
Ако не сте чували за този фест, препоръчваме да хвърлите едно око тук. След пристигането ни в града веднага поехме към парк Бачиново, за да се разходим и отпуснем след пътуването. Бачиново е страхотен парк, разположен над Благоевград по долината на река Бистрица. Идеално място за разходки или отдих. Освен това на входа продават страхотен сладолед от машина. В парка е разположено езеро, чиито обитатели са черни и бели лебеди.
Ние заварихме парка пълен с хора, които се възползваха от приятното априлско слънце и се разхождаха или пиеха биричка на припек. За съжаление времето ни притисна и не останахме дълго под дърветата на Бачиново, а вместо поехме на север, като мълчаливо си обещахме да дойдем пак за една разходка с велосипеди.
Следващата точка от нашето пътуване беше Рилския манастир, в чиито околности планирахме да нощуваме.
Преди да стигнем манастира, спряхме на изхода на Кочериново. Точно пред двора на старото ТКЗС, където днес се помещава нещо като музей или антикварница на социализма. Огромният двор на стопанството е пълен със стари автомобили, мотори и камиони.
Може да видите всички звездни автомобили на социалистическата епоха – от Волга до Москвич. Не си представяйте обаче излъскани ретро-автомобили. Огромната колекция от коли е в полу-разпаднало се състояние. Явно за собствениците поддръжката не е приоритет, но ви съветваме да се отбиете и да разгледате. Има нещо симпатично в обикалянето между автомобилите, пък и къде другаде ще получите шанса да седнете зад волана на Волга ГАЗ-24. Колекцията в „музея“, обаче не се изчерпва само с автомобили.
В халетата на бившето ТКЗС може да откриете радио-апарати, пишещи машини, хладилници, телефони, пропагандни плакати, табели и какви ли не още предмети свързани със социалистическата действителност. Надъхани и заредени с духа на откривателите, ние поехме към Рилския манастир.
Рилският манастир е гигантски символ на българското, за него е изписано толкова много, че изглежда някак нередно да добавим още.
Задължително е да отидете, ако не сте били. И това не го изисква вяра или религия. Рилският манастир е толкова внушителен, че няма как да не ви вдъхнови и надъха за нови върхове. Обуйте си удобни обувки и направете разходка до пещерата на св. Иван Рилски.
Ще отнеме около час, но ще се насладите на спокойствието на Рилската гора и ще разберете защо точно тук е избрал светецът за своя обител.
Ние избрахме да нощуваме на около 4 км. от манастира - в хотел Пчелина. Уютен хотел с ресторант, където може да хапнете изключителна прясна пъстърва или да се насладите на прекрасно агнешко месо. Хората там са симпатични и услужливи, храната вкусна, а леглата удобни. Ние се възползвахме максимално и хапнехме изключително добро предвеликденско агнешко.
На сутринта поехме обратно по пътя към София, за да посрещнем новата седмица. Избрахме да не се връщаме по магистралата, а вместо това поехме по отсечката Дупница – Самоков и след това покрай язовир Искър и у дома.
Между другото язовирът беше едно от малкото разочарования по време на нашата екскурзия.
Така видяхме Югозапада ние от lpk1tchen – вкусна храна, силно вино и уникална природа.
