Спускане на Югозапад - Част I
България крие множество симпатични места, в които си струва да се изгубите за уикенда. Вече сме споделяли за нашето пътешествие в Родопите, но тази магическа планина не е единственото кътче вълшебство. Струва си уикендите да бъдат запазени и предназначени за изследване и търсене на такова вълшебство. Последната събота и неделя ние избрахме тъкмо за това. Посоката, която предпочетохме беше Югозападния район.
Пътуването ни започна скоростно, като след края на магистралата при Благоевград трябваше да намалим темпото, за да преминем през Кресненското дефиле.
За съжаление ще трябва да изчакаме още няколко години преди да получим адекватна и европейска връзка от столицата до гръцката граница, като на този етап ще се задоволим с отсечки и ремонтни дейности.
Въпреки извитите завои по поречието на Струма се добрахме сравнително бързо до Сандански. Това беше първата спирка от нашата експедиция. Сандански е симпатичен и подреден град. Нашата цел обаче беше на няколко километра над града. Търсехме хотелски комплекс „Св. Врач“, както е известен в момента или иначе казано бившата резиденция на Тодор Живков.
Мястото е малко известно и доста трудно за намиране поради няколко причини. Няма указателни табели, които да ви отведат до него, а локацията в google maps ще ви отведе на погрешно място. Ние го намерихме трудно и в общи линии благодарение на късмет и вътрешна логика.
Определено недообмислено от стопаните, тъй като повечето хора биха се отказали по време на търсенето и лутането по планинските пътища.
На приложената тук карта може да видите точното местоположение на резиденцията.
Въпреки това, веднъж стигнете ли там ще останете очаровани. Прекрасно място на високото над Сандански, откъдето се открива чудесна гледка към долината на Струма, Пирин и околните хълмове. Дворът на резиденцията представлява идеално поддържана ботаническа градина с много растителни видове, езера пълни с патици и водни каскади.
Тук може да се видят не само редки и непознати дървесни видове, а човек може да се наслади на приятно подредена градинска архитектура. Сградата на самата резиденция допълва идеално околната обстановка, макар самата тя да е по-скоро спомен за социалистически блясък, защото не е толкова добре поддържана, колкото околното пространство. Въпреки това ще ви впечатли с масивност и пространство.
След Сандански продължихме на юг към Мелник. Един съвет от нас – не следвайте табелите, а излезте от Сандански директно към магистралата. Следването на табелите ще ви отведе по един изключително лош път, който преминава през село Дамяница и там се качва на магистралата. Пътят за Мелник пък е приличен, но заслужава да бъде много по-добър.
Мелник е задължителен за посещение, ако все още не сте имали възможността да отидете. Спокойна атмосфера на възрожденски къщи, повечето от които възстановени в автентичния си вид.
Виното тук е емблема и буквално навсякъде има изби, които могат да бъдат разгледани.
Не пропускайте музея на виното, но най-впечатляващите изби ще намерите в Кордопуловата къща. Вкопани в самата скала под нея, впечатляващи тунели, които скромно напомнят за Парижките катакомби.
Самата Кордопулова къща е невероятен архитектурен паметник, в който буквално може да се изгубите. Построена е през 1754 година, тя е най-голямата възрожденска къща на Балканския полуостров (според някои източници). Построена е специално за производство, съхранение и търговия на вино от богатата гръцка фамилия на търговци Кордопулос. Всяка стая от нея говори за неизброимото богатство на стопаните. Там може да видите невероятни мозайки, витражи, дърворезби и венециански стъкла, а за капак има и слънчев часовник. Входът е 3,50 лв. сумата е доста скромна в сравнение с онова, което ще видите.
На около 5-6 км от Мелник е Роженският манастир, който по размери и известност не може да съперничи на Рилския или Бачковския, но ви препоръчваме да се отбиете и до там.
Намира се на високото сред отоврено пространство, откъдето се открива чудесна гледка към околностите. Там е и гробът на Яне Сандански.
След като прекарахме вечерта в Мелник, започнахме да се катерим обратно към Благоевград и Рислкият манастир, но преди това направихме една отбивка – Рупите.
Без значение дали сте почитатели на мистичното и космическите енергии Рупите е място, което ще ви зарадва. Обширен парк, много красив, спокоен и зелен, а между това множество минерални извори. Разходката из това магично място си струва, дори и само за да се изгубиш между бамбука.
Разгледахме и църквата, която разполага с невроятни стенописи, както и къщата на Баба Ванга. В един кът пък намерихме пауни и токачки, а в минералните извори плуваха костенурки и шарани. Идилия.
Взехме си сладко от смокини от търговците пред комплекса и поехме обратно към Благоевград.
Какво видяхме там ще разкажем в Част II, а докато я очаквате вижте по-подробно за кулинарните изненади на района.
