Кулинарни приключения в Пиринска Македония
Българската кухня е смесица между Средиземноморската и Балканската и гордо можем да се наредим редом до най-вкусните. От нашите пътувания по света можем да направим заключение, че голяма част от хората не ядат особено много салати, не харесват пресни зеленчуци или пък наблягат на по-тежки пържени храни със сметанови сосове. От друга страна за нас българите е почти невъзможно да седнем на маса, без да има салата и свежи зеленчуци.
За съжаление в България няма ясно обособена регионална кухня и дори и да пътувате до различни точки на страната няма лесно да намерите автентично ястие. Често те се предлагат в туристическите заведения, където са приготвени така, че да се харесват на чужденците, а не на българските ни вкусове. Пресните ни спомени са от най-скорошното ни пътуване, а именно в Югозападна България. Направихме страхотна обиколка от София до Мелник през Сандански, на връщане минахме през Благоевград, Рилския манастир, Самоков, язовир Искър и язовир Панчарево. Спахме на две места и опитахме доста вкусни и не чак толкова вкусни ястия.
Първото ни хапване от както тръгнахме беше в Сандански и според Google maps трябваше да сме попаднали на едно от най-добрите заведения в града. Всъщност, над града. Ресторантът се казваше Голчев и при пристигането ни беше пълно. Изчакахме 5-10 минути и се освободи маса. Решихме, че сме попаднали на чудесно място, въпреки, че ни направи впечатление стилът от „90-те“, бг естрадата и сервитьорите, които бяха толкова заети, че дори се чувствахме неудобно, че ние ще сме им в още по-голяма тежест.
Седнахме и ни донесоха менюто. Цените се оказаха страшно ниски. Направо скандално евтино. Поръчахме си салата, език в масло, шкембе чорба, картофи и пърленка. Нито едно от изброените не беше вкусно, а дори може да се каже, че имаше някакъв необичаен дъх на застояло. Най-вероятно заради мазнината. Определено не беше нашето място.
След това заведение пихме кафе в бившата резиденция на Тодор Живков, близо до Сандански. Сега там е хотел, но пък е запазена невероятно красивата градина. По пътя се сдобихме със сладко от зелени смокини. Може да видите много места, където продават всякакви домашни вкусотиики – сирене, мляко, сладка, мед…
Посетихме Роженския манастир и се отправихме към настаняване в хотела в Мелник.
След като обиколихме по забележителности, седнахме на заведението с най-много коментари, а именно Чавковата къща. Атмосферата беше много добра, а камината поддържаше приятна температура. Поръчахме си овчарска салата, мелнишки сач и пърленка.
Мелнишкият сач съдържаше наденица и свинско месо и беше много вкусно и допълващо гледката към мелнишките пирамиди.
Препоръчваме ви да хапнете сладоледено кисело мляко със сладко. Поднася се в глинено гърне като ще го намерите почти навсякъде.
Да поговорим и за мелнишкото вино. Опитахме го на няколко места от различни изби и магазини. Можем да кажем със сигурност, че в Музея на виното не ни хареса , но пък ракията им не беше никак лоша.
Ако сте решили да си купите вино от Мелник, съветваме ви да го направите от Кордопуловата къща, защото там наистина е уникално добро, а и цената е едва 10 лв. на бутилка. Освен това си заслужава да направите обиколка в самата къща.
Закуската ни беше в другото известно заведение – Мелнишко бистро. Хапнахме много добри мекици и пържени филии, което за съжаление доста ни засити и не обядвахме.
Пътешествието ни продължи към местност Рупите и къщата на Ванга, а след това се разходихме из невероятния парк в Благоевград. Следобяд решихме да потеглим към Рилския манастир, защото нощувката ни беше близо до него, в хотел Пчелина. От там се виждаше невероятната природа, полянка с крави и многобройните борови дръвчета, а тишината ни караше да се чувстваме много спокойни.
Хотелът разполага с външна градина, която за съжаление не беше отворена, но със сигурност ще е много приятно да се хапва там лятото. Вечеряхме в ресторанта, където ни направиха голяма зелена салата, поръчахме отново език в масло (този път беше много вкусен) и пихме манастирско вино.
За основно ни предложиха прясна пъстърва от реката и печено агнешко.
С едно изречение – да си оближеш пръстите. Много вкусно беше и определено останахме страшно доволни. Закуската ни се оказа толкова обилна, че дори не можахме да повярваме, че всичко това е за един човек. Хората се бяха постарали да си тръгнем сити. Към хлябът и чинията с кашкавали и шунка, имахме и по една палачинка с домашно сладко от боровинки.
Тръгнахме си доволни и се отправихме към София през Самоков. И тук нещата с храната загрубяха. По пътя решихме да обядваме на язовир Искър и след бързо проучване в Google maps разбрахме, че едно от най-харесваните заведения се казва „Стената“. Може би ние се объркахме, но като чуем „стената“, си представяме, че ресторантчето ще има гледка към стената на язовира или пък ще е на нея. Нищо подобно. Абсолютно в нищото, на пътя, заведението не привлича по никакъв начин. Седнахме все пак и решихме да поръчаме пъстърва. Рибата не беше прясна. Хапнахме и кюфтета, които не бяха зле, но отново нищо особено.
Посредствено заведение, нищо особено и някак си далеч от представата ни за заведение на язовир. Разочаровани, че дори гледка не видяхме, решихме да продължим към Панчарево, където пихме набързо кафе и се прибрахме в София.
Със сигурност си струва да направите тази кратка екскурзия, за да се насладите на красотите, защото България предлага много вълшебни места, които си заслужава да се видят. А за храната – хубавите места трябва да бъдат споделяни.
