Шанхай - продължението... Водният град Джудзядзяо
Пристигайки в Шанхай, останахме много впечатлени от красотата на града. Очаквахме китайски фенери и сергии, но вместо това заварихме ред, зеленина и цивилизация. Повече за първото ни впечатление от Шанхай може да прочетете тук
Събуждайки се в хотела, погледнахме към невероятната гледка, която се откри от прозореца ни.
Нямахме търпение да потеглим, защото се очертаваше денят ни да мине доста интересно и разнообразно - предстоеше ни пътуване до водния град Джудзядзяо. Облякохме се набързо, закусихме и се отправихме към рецепция, където трябваше да ни чака нашият екскурзовод.
Срещата беше в 9, ние слязохме в 8 и 50, а се оказа, че той вече ни очаква. Приятен младеж на около 23 години. Малко притеснителен, но пък изглеждаше добряга. Запознахме се, като се представи с името Уилсън. Подобно на много от китайците, които имат вземане даване с европейци, беше присвоил западно име, но може да сте сигурни, че истинското му име не е това.
Бързо се отправихме към минибусчето, което представляваше нашият транспорт за деня. Марката на колата се оказа някаква китайска, която никога не бяхме чували, но очевидно беше много популярна в Китай. Облегнахме се и се оставихме на далечните гледки на огромни сгради, квартали, магистрали и чудати пътища, от които единствено може да ти падне шапката.
Уилсън не говореше много в началото, явно се притесняваше дали английският му е добър и дали ние няма да му зададем множество въпроси, за които не се беше подготвил. Така или иначе панорамата ни беше достатъчна на този етап.
След 15тина минути прекарани в мълчание, Уилсън се обърна към нас. Сковано ни обясни, че пътуваме към водния град и че ще сме там след около 45 минути. Направи ми впечатление, че колите около нас имат табели в различни цветове. Реших да го попитам защо е така. Оказа се, че в час пик през определени пътища могат да минават само коли, които имат зелени табели, а именно електрически. Правителството се опитва да направи всичко възможно да се ограничи огромните задръствания и да намали вредните емисии. Може би трябва да вземем пример от китайците...
Стигнахме на паркинга пред Водния град и се отправихме към малките улички. Уилсън ни сподели, че често сравняват Джудзядзяо с Венеция, защото има множество канали и лодки. Градчето наистина се оказа много красиво и интересно. Между каналите и прибраните ситно постройки намерихме и бижуто на водния град. Невероятната градина в дома на един от знатните родове, обитавали това градче. Градината не е просто парк с различни представители на флората, а доста голямо пространство с различни постройки, цветя, зеленчукови градини, мостчета, бамбукова гора, езерца и какви ли не други места, в които въпросният род е търсел и съхранявал спокойствие.
Разхождайки се по цветните алеи, ние слушахме с интерес разказите на Уилсън за живота на древните китайци и се наслаждавахме на голямото уважение към историята на страната си в гласа му. След градините ледът между нас започна да се стопява и Уилсън да се отпуска. Разказа ни, че скоро е завършил университет и че тази работа много му харесва, защото така опознава чужди култури и може мислено да се пренесе в различни държави. Никога не е излизал от Китай, но мечтата му е да види Европа.
А ние потъвахме все по-дълбоко из уличките на Водния град. Тук вече забелязахме познатите магазинчета със съмнителна храна. Навсякъде висяха пилешки крака, глави, черва и какви ли не странни ястия.
Видяхме и най-различни буболечки на клечка, но Уилсън ни сподели, че никой в Китай не ги яде, а по-скоро са атракция, която да шашне туристите. Уилсън ни почерпи по едно оризово вино и ни поведе към традиционното заведение, където щяхме да обядваме.
Гледайки картинки, нищо от менюто не изглеждаше особено вкусно. Въпреки това с много чудене започнахме да разпитваме кое какво е, търсейки приемлив вариант за обедно ястие. Успяхме да си поръчаме няколко неща по препоръка на Уилсън, а именно нудълси, пържени скариди, ориз със зеленчуци, свинско в листо от бамбук и змиорка. Освен това Уилсън поръча и уникално вкусно пиле с фъстъци и соев сос, салата от водорасли и краставички.
Малко по-късно пристигнаха и две купи със змиорката. Е, въпреки, че бяхме преяли, успяхме да опитаме от нея и да оценим положително вкуса й. Едно е сигурно - всичко в този ресторант беше адски добро.
Домакините дори бяха достатъчно съобразителни, след като видяха, че се мъчим с клечките, да ни донесат вилици. Аз се опитвах да ям с клечките, но накрая се оказа, че ям и с клечките и с вилицата и с лъжицата, че чак и с ръце.
За сравнение Уилсън (както и китайците на съседните маси) ядеше изключително умело с клечки и обираше абсолютно всичко. Купичката му изглеждаше облизана, а чинията имаше съвсем минимално количество кости от змиорката, които трудно човек може да оглозга до такава чистота. Ние бяхме омазани, масата около нас изглеждаше като местопрестъпление и гледайки колко е спретнат Уилсън, се замислихме дали ние, западните народи, не сме прекалено презадоволени и какво количество годна храна изхвърляме всъщност.
Нашият нов приятел се постара да ни разкаже и покаже по най-добрия начин всичко в Шанхай. Към края на нашия тур, помолихме Уилсън и шофьорът, да ни оставят на Бунд, за да продължим нашата разходка самостоятелно. Той ни написа на китайски как е името на хотела ни, за да можем след това да си хванем такси, тъй като ще ни закара най-бързо обратно. Бяхме интруктирани, че трябва да си хванем такси от спирка, но нашата българска душа започна да маха на първата кола, която видяхме да идва към нас. Китайският таксиджия спря и ние решихме да се обясняваме през прозореца къде трябва да отидем. В този момент той започна да ни крещи да влизаме в колата, а ние неразбрали какво става се натоварихме без да задаваме въпроси. Точно след две минути полицията ни спря и нашият шофьор беше глобен, заради спирането му на забранено място. Въпреки напечената ситуация всичко мина добре и успешно бяхме закарани до хотела.
В Цял Китай, включително Хонг Конг и Макао, не видяхме една лоша кола. Всички бяха нови, чисти и определено доста модерни. Въпреки това всички таксита бяха все едно изкарани от някой китайски ретро филм. В повечето ръчните скорости бяха на волана, а самият автомобил изглеждаше все едно ще се разпадне след малко. Най-вероятно заради това не беше и изобщо скъпо да се возиш в такси. На горната снимка ви показваме такси в Хонг Конг. Същите бяха и в останалите градове, само че с ляв волан. На следващия ден потеглихме за Пекин с високоскоростен влак, но това вече ни пренася в нашето следващо приключение, за което може да прочетете в следващата ни статия ...
