Приказката, наречена Шанхай
Азия е огромен континент и е смешно човек да каже, че е бил там и е видял как живеят хората, само с посещението на няколко държави. За съжаление често се случва да обобщаваме своите преживявания и да правим заключение дали ни харесва или не дадено място само по посещението на един град за няколко дни. Както се казва, монетата има две страни. Разни хора, разни идеали.
Нашето посещение в Хонг Конг продължи повече от седмица, за което време се влюбихме в разнообразието, цветовете, миризмите и дори китайците. Всички бяха усмихнати, мили и по никакъв начин не напрягаха за каквото и да било. Бяхме там точно по Коледа и както си представяхме, че никой не празнува този празник и как всичко ще е направено само за туристите.Противно на очакванията ни, видяхме весели китайци, носещи коледни шапки, облечени в светещи пуловери, усмихнати деца с коледни дрехи, по улицата звучаха емблематични песни, а украсите навсякъде бяха толкова пищни и невероятни, че понякога забравяхме, че сме в държава, в която предстои годината на прасето. Атмосферата беше толкова коледна, че дори и най-мразещият празниците човек би се забавлявал.
След Коледа, нашето приключение продължи към Китай, а именно Шанхай. Да си признаем - чакахме с нетърпение да видим как живеят китайците в същински Китай, тъй като Хонг Конг е отделен административен регион с доста по-свободно мислене.
Поехме към Шанхай със самолет на неизвестната за нас авиокомпания Eastern China Airlines, като се притеснявахме дали самолетът няма да се загуби някъде из Азия и после да ни издирват... :) Е, оказахме се много очаровани от обслужването, а излитането и кацането бяха без никакво напрежение. Нахраниха ни, дори ни дадоха по един уникално вкусен сладолед за десерт и ядки за през останалото време.
В списанието на борда предлагаха неща, които дори не сме си помисляли, че човек може да си купи от самолет, като например прахосмукачка робот или пък телевизор. Дадоха ни по едно листче с въпроси относно престоят ни в Шанхай, а на гърбът му имаше интересна и важна информация, която трябваше да прочетем (на снимката долу). Трябваше да попълним въпросника и да го покажем на летището. Полетът ни продължи близо 3 часа и изобщо не ни доскуча.
Пристигайки в Шанхай, очаквахме, че ще минем през дълго чакане, множество проверки и въпроси. Въоръжени с търпение тръгнахме по безкрайния коридор от самолета към паспортния контрол. Оказа се, че минахме изключително бързо и безболезнено. Всичко беше организирано и подредено, дори за момент не изпитахме съмнение какво точно трябва да направим, защото навсякъде имаше обяснение и хора, които ни напътстваха. Чудесно първо впечатление ни направиха другарите китайци. От другата страна на паспортния контрол, адекватни указателни табели ни отведоха към първата забележителност на Шанхай, която е само на няколко метра пред летището.
Става дума за влакът МагЛев (magnetic levitation train). Точно така – левитация. Високотехнологичният влак е единствен по рода си в света и за по-малко от 8 минути ни заведе до Южната гара на Шанхай, на 30 км от летището и право в бъдещето. Никога до този момент не бяхме толкова впечатлени от първия ни допир с лицето на един град, а МагЛев се оказа невероятен начин с 430 км\ч да нахлуем в Шанхай.
Зашеметени от скоростта се изтупахме пред гарата и огледахме. Това, което срещна погледа ни беше един изключително зелен и спокоен град. Въпреки че в Шанхай живеят повече от 26 милиона души, въобще не може да кажем, че е пренаселено. Хората не се блъскаха по улиците, а градинките и дърветата бяха навсякъде.
Настанихме се в хотела, който се оказа във финансовата част на Шанхай. Свръх-модернистична панарама от гигантски небостъргачи, изпълва небосвода в тази част на града. Тук е внушителната Шанхай Тауър, която с присъствието си прави всички останали сгради да изглеждат ниски. 635-метровата кула е здание, което погледът засича от всяка точка на града, включително и от нашата стая.
Освен нея, в близост се намира и един от най-емблематичните небостъргачи, а имено – Световният финансов център, който прилича много на огромна отварачка. Трудно човек може да си представи как са строени тези чудовища, а на нас ни остава само да гледаме като телета и да ахкаме на всеки един от 957 огромни сгради и 126 небостъргачи.
Качването ни в Шанхай Тауър беше задължително и ни предостави възможност да видим целия блясък на града. С един от най-бързите асансьори в света се озовахме за секунди на най-високата наблюдателна платформа на Земята (561m.), откъдето се виждаше целият град.
Не видяхме нещо грозно. Всичко е подредено и разграфено до точност. Пътищата не влизат в конфликт с пешеходни алеи. Движението изглежда дирижирано и почти красиво. Това много ни хареса, защото не се усеща никакво напрежение от преминаващите коли, а и така скоростта им може да е по-висока и не е нужно да има множество светофари и пешеходни пътеки.
Видяхме и старата част на града. Сякаш попаднахме в сцена от кунг-фу филм от старата школа. Удивителната архитектура на сградите около нас и неподправената атмосфера на китайско градче, спокойно ни поведе по пътя на тигъра и дракона. Старата част беше дом на множество магазинчета и всевъзможни занаятчийски работилнички. Истински вълнуващо и автентично място, заредено с духа на Стария Китай и неговите очарования.
Наред със старата част, също толкова вълнуващо и красиво се оказа и посещението ни в Храма на Нефритения Буда. Между огромните сгради, изпънатите улици и технологичната обвивка на Шанхай, се намира този невероятен будистки комплекс, който претворява всички представи, които носи съзнанието ни за будизма. Изящни градини, изпипани до най-малкия детайл, делят отделните храмове, а песента на монасите надделява над всеки друг звук. Огромно количество свежи цветя съпътстват разходката в това Свещено място и само подчертават спокойсвието, което храмът внушава.
За финал и няколко думи за едно от емблематичните места в Шанхай - улицата на западния бряг на река Хуангпу. Мястото се нарича Бунд и ежедневно се посещава от хиляди хора. Улицата е застроена само от колониални сгради. Повечето от тях датират от края на 19ти и началото на 20ти век.
Разположени на брега на реката, земята върху която са построени е била предоставена на европейските и американски търговски компании. Сградите представляват техни представителства и както може да предположите са подчинени на европейската архитектура. Така в Далечен Китай уловихме отблясъци на Амстердам, Париж, Лондон, излъчвани от сградите на Бунд. От крайбрежната улица има и невероятна гледка към другия бряг и космическите сгради там. На снимката отдолу се вижда Бунд от нашия хотел.
Имахме време да посетим и един от водните градове, близо до Шанхай, но за него, за нашият китайски приятел Уилсън и храната там ще разкажем в следващата ни статия...
