Берлин - величественият град
Оставихме Кьолн със смесени чувства. Ако се чудите защо не ни размаза от кеф, вижте нашият разказ за престоя ни там. Идеалната влакова връзка между центъра на града и летището, ни позволи за по-малко от половин час да пушим последна цигара преди самолета. Летището в Кьолн обслужва и бившата столица на Западна Германия – Бон. Това е начертало важния му статут и определило големите размери. Подгответе си повече време, за да стигнете до гейта. Летище Конрад Аденауер не е Шарл дьо Гол или Хийтроу, но съвсем не е и Софийското. Качихме се на самолета и около час по-късно при идеално ясно време кацнахме в Берлин.
Летище Тегел е бивше военно летище, което се намира в бившия френски периметър на разделения град. Летището, както и интериора му не впечатляват особено, но Берлин разполага с още едно летище – Шьонефелд, което обслужва и основния пътнико-поток към и от немската столица. В момента пък се изгражда и ново летище, което ще пренасочи и поеме трафика към себе си. Ние обаче не бяхме особено заинтересовани от летищата и веднага се метнахме на TXL BUS. Това е най-добрата връзка между Тегел и центъра на Берлин. За половин час автобусът ще ви разтовари точно пред Бранденбургската врата, като преди това ще ви даде възможност да разгледате северозападните жилищни части на града.
Идеалният център на Берлин. Страхотно място за първи контакт с града. Слизането на спирката ни остави зашеметени.
По средата на един огромен комплекс от сгради, които изглеждат като Софийското ларго, но умножено по сто. Гигантски мащаб, паметник на една империя, така изглежда Берлин за очите на чужденеца.
Най-добрите практики за изобразяване на власт, характерни за Римската империя са пренесени и тук в Берлин. И ние гледахме смаяни този паметник, наречен център на града. Представете си един огромен булевард разсичащ Берлин от изток на запад.
От двете страни извисени солидни (меко казано) сгради, носещи тежестта на германската държавност. В единия край на този булевард е устремената към небето телевизионна кула, а в другия – Златната колона на победата. Два емблематични символа за двата свята на Берлин – Изтока и Запада, свързани по между си от огромният булевард Бундесщрасе.
А по средата, в идеалния център – Бранденбургската врата. Трябваше ни малко време, за да се окопитим и да осъзнаем, че имаме посока. Насочихме се към Потсдамер Платц, където беше нашата квартира.
Този площад си струва да бъде споменат. Преди войната това е живият център на града. Мястото за срещи и разговори на берлинчани. След войната Потсдамер Платц се превръща в ничия земя.
Всички сгради са разрушени, потокът от хора е отклонен, а по средата е разсечен от Берлинската стена.
Така до падането й и до обединението на града. Изведнъж от изолирано и забранено място Потсдамер платц се оказва огромно незастроено парче земя в центъра на една от най-големите европейски столици. Инвеститорите бързо излизат на сцената и за няколко години Потсдамер Платц се превръща във финансовият и бизнес център на Германия. Множество небостъргачи и футуристични сгради изпълват пространството и напук на миналото животът, хората и разговорите отново се връщат там, където преди са се издигали кули и символи на разделението.
Културната обиколка на Берлин започна на този площад и краката ни бързо ни насочиха към околните забележителности – Checkpoint Charlie, където се върнахме в годините на студената война, чрез множеството опознавателни и информационни табели, както и идеално реставрираната гранична пропускателна зона, където група актьори, преоблечени като американски войници, превръщаха историята в туристически бизнес.
От там се насочихме няколко години назад във времето, изправяйки се към огромният музей на открито – Топография на терора. Разположен върху руините на централата на Гестапо, той ни отвежда към ужасите на нацизма с огромен набор снимков и информационен материал.
С това сложихме край на спекулациите, че националсоциализмът и Втората световна война са тема табу за германците.
Берлин ни посрещна със силата и магнетизма на един град символ. Град с богата история и изключително значение за европейския свят.
Стъпването ни по неговите улици, беше като разходка едновременно в няколко епохи. Усещането да си там е повече от особено. Ясно осъзнаваш, че на същото място преди 60-70 години са се разигравали сцени от една ожесточена война, в чиито страници е изживян ужасът на историята. Свободата за Берлин се оказва и негова раздяла, една стена, която променя живота и съдбата на милиони хора. Разделя семейства и откъсва души. Следвоенният период превръща Берлин в символ на разделена Европа, а падането на стената води Берлин по нов път. В днешно време Берлин е символ на обединение, на празник и забавление. Такъв огромен път и такава силна воля на берлинчани да понесат всичко и да променят схващането за своя град.
Затова Берлин е град на множество лица – на подредените райони с аристократично излъчване от западната страна на Потсдамер Платц, на безкрайните партита в районите Кройцберг и Мите, на социалистическите спомени, на Световната война, на скинхед, на футбола.
И всичко това въртящо се около комплекса от паметници, който изгражда сърцето на града.
А ние преживяхме града като малки деца. Защото Берлин е толкова познат за всеки европеец, че е лесно да се превърне в негов втори дом. Тази културно-историческа обиколка се превърна в игра на въртележка и краката ни не спираха пред никое препятствие. Върнахме се обратно пред Бранденбургската врата и от там закрачихме по Бундесщрасе към Александерплатц. Разходка, която се чувства като манифестация, защото този булевард не е предназначен за автомобили, а за триумф. Може би триумф е и най-точното определение за центъра на града. Там където всяка сграда изумява със своята архитектура – Университета, Историческият музей, Културният център, Катедралата и разбира се, малко в страни, но открояващ се – Райхстага. А между тези внушителни структури обикаля река Шпрее, която придава и известно романтично лице на Берлин. Още едно от многото. Ние тръгнахме по крайречната алея и смело прекрачихме в Източната част, за да сменим още веднъж обстановката.
Озовахме се сред социалистическите блокове, които не се различаваха съществено от нашите си панелки.
Пред тях подобни градинки, същите улици, автомобилни сервизи и пазари. А само на няколко крачки – блясъкът на централната част. Това е чарът на Берлин.
По брега на Шпрее достигнахме до Източната галерия. Това е 1,5 км от Берлинската стена, напълно запазена на мястото, където е била. Върху панелите, които някога разделяли града, е претворено графити изкуство.
Тази галерия е паметник на падането на стената и на мирът между хора и общество. Посещението на това място е задължително за всяко приключение в Берлин, дори и да не сте почитатели на историческите обиколки.
Ние завършихме първия си ден в Берлин с вкусно хапване на Потсдамер Платц. Не заложихме на германска кухня. Както обяснихме в нашата статия за храната в Германия, немските ястия не са ни по вкуса. Берлин обаче е достатъчно космополитен град, за да не се чувстваме ограничени.
Очаквайте нашето продължение, в което ще ви разкажем повече за това как да си починете в Берлин, както и кои са готините места за отпускане. А имаме и един кубински бар, за който също ще разкажем.
