Берлин - продължение в зелено
Първият ден от нашия престой в Берлин беше предназначен за разглеждане на културно-историческите паметници в града. Разказахме ви в подробности за културното богатство и разнообразие на германската столица в предишната ни статия. Днес ви поднасяме продължението на историята.
Вторият ден от нашия престой в Берлин се планираше като спокойна обиколка из местата за разпускане.
Имахме няколко важни цели – Телевизионната кула и Колоната на победата, които щяха да ни дадат гледка от високо към Берлин. За финал предвидихме и малко време за разглеждане на Берлинския зоопарк. Между тези точки ни очакваше разходка из Тийргартен (централният парк) и Западната част.
Събудихме се и нетърпеливо се измъкнахме от квартирата ни на Потсдамер платц. Времето, макар и началото на октомври, бе запазило онази хладна свежест характерна за късните дни на лятото. Идеален момент за разходка из Берлин. Без да губим време се понесохме към някое от многобройните кафенета за по един бретцел с топло кафе за закуска. И това беше първата ни изненада.
Оказа се, че заведенията в неделя не бързат да отварят, ако отварят въобще.
Включително и огромният търговски център на Потсдамер Платц бе спуснал кепенци. Германците явно уважаха и регламентираха строго работната седмица. Имайте предвид, че може да изпитате хранителни затруднения, ако се озовете в Берлин в неделя. Все пак около гарата на Алексадерплатц, както и по главната има няколко места, които не се притесняват да работят в почивния ден.
Хапнахме на бързо и застанахме със сити стомаси пред извисяващата се над всичко Телевизионна кула.
Височината от 368 метра я прави видима от почти всички квартали на Берлин, превръщайки я по този начин в символ на града.
Кулата е построена през 60-те години на миналия век от правителството на ГДР с идеята да бъде символ на Комунистическата власт. Днес кулата е основна туристическа атракция, която привлича множество хора, искащи да хвърлят един поглед на Берлин от високо. В този смисъл препоръчваме да закупите билетите си предварително и да доплатите за premium, за да избегнете опашките и излишното чакане.
Разходката до върха на телевизионната кула определено си струва. Гледката от там разкрива 360 градусова панорама на Берлин. От върха на кулата може да забележите всички различни лица на Берлин, за които вече ви разказахме – панелките на изтока, модерните бизнес сгради, внушителната централна част, множеството паркове. Билетите за бърз достъп до наблюдателната палуба са на цена от 21,50 евро. Изглежда солено, но уверяваме ви, гледката си струва, пък и барът на върха ви позволява да изпиете по една бира.
Трудно можем да сравним възможността за бира на покрива на най-високата структура в Германия с нещо друго.
Както споменахме в предишната ни статия, срещу Телевизионната кула се намира Колоната на победата. Още едно място, което си струва да посетите. Подобно на кулата, тя също разкрива гледка от високо към града. Преживяването, което осигурява е възможността да се качите буквално на покрива на колоната, да излезете навън и от там да наблюдавате Берлин. Уловката е, че ще трябва да катерите стъпала до върха. Местоположението й също е ключово. Намира се в центъра на Тийргартен, огромната гора в центъра на Берлин.
Несравнимо е усещането да се разходите под зелените дървета на Тийргартен и прокрадвайки се зад тяхната завеса да зърнете златната Колона на победата.
Гората е наистина огромна и заслужава да й отделите дори цял ден, за да изследвате скрити места или просто да пиете бира в сянката на дърветата.
След Колоната на победата продължихме в посока Югозапад към центъра на Западен Берлин. Нямаше как да не сравним двата свята. Според разказите на свидетели в миналото на Студената война най-видимата и отличителна разлика е била в светлината. Западен Берлин е бил покрит със светлина и неонови блясъци, които на изток липсвали. Въобще Източен Берлин представлявал безцветно място за разлика от своята половинка. Ние можем да потвърдим, че дори и днес това в известен смисъл се усеща. Жилищните части на Западен Берлин са по-цветни и с архитектура типична за западноевропейския двадесети век. На изток пък откриваме повече панелки, характерни за градовете отвъд Желязната завеса. Същите, макар и модернизиране до известна степен, силно напомнят за другата действителност.
Отскочихме до магазина на Кати Волфарт, за да напазаруваме коледни играчки и се върнахме обратно към последната спирка от Берлинката ни обиколка – Зоопаркът.
Ако смятате, че зоологическите градини са предназначени предимно за деца, значи никога не сте били в зоопарк извън България.
Берлинският зоопарк е задължителен за посещение. Не просто да го видите. Необходимо е да отделите цял ден, за да обиколите и разгледате всичко, а животни има много. Местоположението на градината е в единия ъгъл на Тийргартен, което позволява мястото да бъде претворено максимално близо до естествената среда за животните.
За посетителите остава удоволствието от разходката там, особено ако разполагат с достатъчно време. Това беше и нашата грешка, тъй като ние имахме само 2 часа и половина. Време, което се оказа крайно недостатъчно и буквално трябваше първо да изберем какво да видим и след това да тичаме, за да го направим.
Нашият престой в Берлин се оказа изморителна обиколка. Поне физически, но за сметка на това получихме ударна доза позитивно зареждане.
Двата дни там бяха страхотни и изпълнени с много картини и впечатления. Последната вечер се озовахме в Мите, един от парти районите, където разпуснахме в симпатичен кубински бар с автентична атмосфера от Карибите. Барман беше възрастен кубинец озовал се в Берлин преди почти 30 години, за да остане. Берлин е точно такова място. След като се озовеш веднъж там е много лесно да поискаш да останеш.
