Ушуая – градът на края на света
Вече ви запознахме с храната в Аржентина и преживяванията ни в Игуасу, днес ще разкажем и за още един град, а именно Ушуая. Ушуая се намира в архипелага Огнена земя, като се счита, че той е най-южно разположеният град на Земята. Оттам тръгват множество експедиции до Антарктида, също е и спирка за голям брой круизни кораби.
Градът може да бъде сравнен с някое скандинавско пристанище, заради множеството заснежени върхове, които са го заобиколили. Въпреки, че е близо до Южния континент, температурата през зимата не пада под -20 градуса, а лятото стига до около 20 (най-топлите месеци са Януари-Февруари). Моето пътуване до там беше краят на Декември, затова и може да се каже, че хванах началото на най-топлото време. Независимо, че си обикалях със зимното яке и шал, времето наподобяваше нашата пролет.
Полетът от Буенос Айрес до Ушуая продължи около 3 часа. Самолетът беше малък и не много удобен, явно не пътуват много хора до края на света и няма нужда от лукс. Всичко беше наред, докато не започнахме да се снижаваме. В тази част на света има много турбуленция и самолетът буквално се наклони на една страна. Настана кратка паника сред пътниците, но очевидно за екипажа беше нормално и пилотът дори не съобщи, че минаваме през турбулентна зона. Когато самолетът се преземи сърдечно ракопляскахме и тайничко се надявахме на излитане обратно да не преживеем отново същото.
Летището на Ушуая е изключително малко и... дървено. Да, част от интериора и екстериора е направен от дърво и наподобява хижа. Не мога да кажа защо са го направили така, но едно е сигурно – изключително много се връзва със заснежените върхове наоколо. За съжаление навън валеше и затова си хванахме такси, което да ни закара до хотела. Пътят от летището до мястото за настаняване не беше дълъг. Пътувахме около 15-20 минути, а вълнението и красивите гледки ме караха да забравя накъде съм тръгнала.
Хотелът също приличаше на хижа, а във фоайето се бяха настанили група американци, които очевидно щяха да ходят на експедиция и коментираха маршрута. На рецепцията регистрацията ставаше малко бавно и имах време да чуя част от плана им. За момент се почувствах като участник в експедицията и ми се прииска да пренебрегна страха си от високо и да се впусна в подобно приключение. Но бързо ми мина и мисълта за камина и чаша вино ми се стори по-примамлива.
Стаята ми имаше гледка към протока Бигъл и далечните ледникови върхове. След като се настаних, реших да разгледам какво са ми оставили като комплимент. В хладилника намерих 2 картонени бутилки вода от глетчер, която се смята за най-чистата натурална вода на планетата. Навсякъде в Ушуая продаваха само такава, което пък на мен страшно много ми хареса.
Освен това, в стаята имаше и няколко книжки с намаления за заведения и ваучер за подарък от магазин за бижута, намиращ се на няколко пресечки. Дъждът спря и решихме да се разходим из града. Навън беше около 10 градуса, но облаците се разчистваха и слънцето се показваше. Хотелът се намираше в самия център на няколко пресечки от главната улица, която се казва San Martin. Магазинчетата работеха на пълна пара, а множеството туристи щъкаха нагоре-надолу.
Всичко е близо и изключително красиво и затова Ушуая бързо се превърна в един от любимите ми градове. След обиколка на главната улица и няколко купени сувенири, решихме да отидем и до известната табела „fin del mundo“, в превод „краят на света“. Тя се намира на крайбрежната улица, близо до експедиционния център за Антарктида. В близост до табелта има и туристически център, откъдето всеки може да си вземе сертификат, чрез който от общината потвърждават, че си бил на края на света (доста готино, нали?).
Часът беше 20:00, а заведенията като че ли тепърва започваха да се приготвят за посетители. Тук през топлите месеци животът започва късно. Този факт се дължи на това, че слънцето изгрява към 5 сутринта и залязва след 22:00 ч. Всички витрини на традиционните аржентински ресторанти се украсиха с разпънати агнешки меса на шиш, а по средата запален огън. Навсякъде замириса на ароматна скара, а улиците се напълниха още повече с гладни хора.
В тази част на Аржентина и Чили (Патагония) агнешкото месо е особено известно. Смята се, че едва ли има по-вкусно месо от това, което ще откриете там. Тайната е в това, че животните живеят в естествена среда, не им се дават добавки и пият вода от глетчер (живеят по-добре от някои хора). Месото се овкусява добре и се пече задължително на открит огън. Мога да ви гарантирам, че наистина е толкова вкусно и буквално се топи в устата. Избрахме си La Estancia, където платихме, за да хапваме на блок маса. Освен прословутото агнешко месо, опитахме и кървавици, телешки стейк и малко пилешко. Всички меса се приготвяха на скара пред очите ни, а в комбинация с бутилка хубаво вино Мелбек от Мендоса, вечерята ни се превърна в истински пир.
Излязохме към 22:00 ч. от ресторанта, а навън слънцето все още грееше. Поради същия факт трудно заспах. Абсолютно тъмно стана чак към 23:30 и беше нужно да си дръпна завесите, за да не влиза светлина. На сутринта закусихме набързо в ресторанта на хотела и се отправихме към дългоочакваното пътешествие по протока Бигъл. Качихме се на катамаран от пристанището на Ушуая и се настанихме удобно в закритата част, защото беше прекалено студено, за да прекараме цялото време вън. Гледките, които се разкриха ни оставиха без дъх.
Видяла съм доста интересни места по света, но това преживяване си остава най-запомнящото се.
Първата ни спирка беше островът с фара на края на света или по-известен като фара Les Eclaireurs. Въпреки, че има такъв, който е доста по-южен, този е популярна туристическа атракция.
Следващата спирка беше островът с морските лъвове. За първи път през живота си виждам тези животни в естествената им среда. Изглеждаха доста масивни и изключително мързеливи и тромави.
Преминахме и покрай острова на кормораните.
След това се настанихме удобно отново вътре. Пътувахме около час още, за да стигнем до острова с пингвините. За съжаление, не можехме да слезем при тях, въпреки че изглеждаха изключително приятелски настроени.
Минахме и през доста спиращи дъха гледки:
На връщане пътувахме около два часа и малко, а когато се върнахме в Ушуая ни подариха още един сертификат, който удостоверяваше, че сме преминали през протока Бигъл. На обяд седнахме в близко до пристанището заведение, в което хапнахме морски дарове и пихме известната бира Патагония.
Тъй като времето беше повече от приятно, продължихме нашата обиколка из града и се отбихме до сградата на Пощата на края на света, разгледахме и затвора-музей. Тук в миналото са заточавали най-опасните затворници. Едно от наказанията им всъщност е било да построят града и да изградят релси за влака на края на света, който води към националния парк Огнена земя. Вечерта хапнахме кралски краб в известното заведение La Cantina Fueguina de Freddy. На витрината има огромен аквариум, който е пълен с живи крабове. Всеки може да си избере свой краб, който да му сготвят. Повече за заведението и храната в Аржентина може да прочетете тук.
На третия ден от нашия престой в Ушуая бяхме решили да посетим и националния парк Огнена земя и прословутия влак на края на света. За да стигнем до там имахме организиран транспорт. Местен гид ни закара до началната спирка на влака, която се намира на около 30 минути от Ушуая. В сградата на гарата бяха изложени знамена от цял свят и, разбира се, успяхме да намерим и нашето.
Влакът беше стар и много красив, а по време на пътуването имахме озвучение на три езика – английски, испански и португалски. Разказаха ни историята за построяването на релсите, колко е било трудно, как затворниците са работили в ужасни условия и за страшния студ, който са преживели. По пътя се виждаха дънерите на отсечените дървета. Въпреки това, че историята поставя затворниците като мъченици, не подминаха и факта, че те са били и едни от най-опасните такива, събрани от цяла Южна Америка и повечето от тях са извършили доста лоши неща.
Пътуването продължи около час, а по пътя видях свободни коне, катерички и много разнообразни цветя и дървета. Имахме 15минутна фото-пауза до няколко красиви водопади. На последната спирка има опция да останеш и да разгледаш парка, можеш да се върнеш обратно с влака, а може и с друг транспорт, ако имаш такъв. Тъй като ние имахме гид, той ни чакаше там, взе ни с колата си и ни закара още по-навътре в парка, за да го разгледаме по-добре. Красотата е неописуема, затова ви показвам снимки:
Прибрахме се в хотела следобяд. Не искахме да губим време в почивка, затова и излязохме да се разходим и да купим още подаръци. Ушуая Е безмитна зона, тъй като е граничен град и има доста free shop-ове.
Освен това, данъците за местните също са по-малки в сравнение с другите части на Аржентина, но за сметка на това е доста скъпо. Не случайно аржентинците смятат Ушуая за малката Швейцария.
Вечеряхме отново в La Estancia, тъй като нашият гид ни каза, че сме попаднали на най-доброто Асадо (аржентинско барбебю) в града и си заслужава да го посетим още веднъж. На сутринта събрахме багажа и се насочихме към летището. Най-вероятно искате да разберете дали е имало турбуленция и на излитане. Да, имаше, но за щастие не беше толкова силна, колкото на кацане. Прибрахме се обратно в Буенос Айрес, където пък имахме плътна програма, включваща и посещение на Монтевидео, Уругвай. Очаквайте и следваща ни статия за тези два града...