Кулинарно-културен пътеводител в Атина

След края на китайското ни приключение застояване обратно в София за прекалено дълго, някак не се вписа успешно в плана. Изтърпяхме две седмици без прекъсване да гледаме ниския дим, който традиционно обгръща нашата столица през зимата и запалихме в посока юг. Днес ще ви разкажем за едно кратко, но много приятно приключение в Атина.

Столицата на Гърция доскоро беше подценявана като мечтана туристическа дестинация от нас, но уверяваме, че вече можем да твърдим, че е един от най-впечатляващите, уредени, шарени и слънчеви градове, които сме посещавали. Едно място, което съвсем успешно ще презареди батериите ви и ще създаде позитивно настроение.

Още с кацането на летището и рязката температурна разлика от над 10 градуса между Атина и София ни настрои позитивно. Малко слънчице за пръв път от седмици, се оказа страхотно обещание, на което тепърва предстоеше да се насладим.

Летището на Атина е отделечено на 30 км от града, но това не бива да ви плаши, има удобно метро, което срещу сумата от 10 евро ви пренася в идеалния център, на няколко минути от Акропола и основните забележителности.

Атина е изпълнена с впечатляваща история на всяка крачка. Освен за Рим е трудно да се досетим за друг град, който да носи толкова много спомени и паметници за отдавна отминали време. И преди да помислите, че целият град е бездушен музей, ще побързаме да разсеем това съмнение. В Атина ще намерите красота дори и да не сте ценител на историята. Огромните мраморни стълбове на Партенона или гледката от Ликабетус към ярко осветения нощен Акропол, ще ви оставят зашеметени. Но това което наистина изумява в Атина е не просто Акропола, Античната агора или някой друг брилянтен архитектурен пример от Античността. Това, което пленява и кара да се влюбите в града е атмосферата, която изпълва всяка улица, всеки квартал.

Атмосфера на позитивни усещания, която се подхранва от ярки светлини, исторически паметници и спокойното съжителство на всичко това с малки улички, модерен транспорт и вкусна храна. Атина не е просто място за посещение през уикенда, а място където животът се разгръща в друга по-ярка посока.

Сами ще се убедите в това, ако последвате нашите стъпки по тесните улички на Плака, където животът е започнал още преди хилядолетия и без прекъсване продължава и днес, а мандарините също така очаквателно висят по клоните. Обиколете Плака, за да усетите ритъма на спокойствието, характерен за всички Средиземноморски градове.

Атина е шарена и единственото, което може да те накара да бързаш там е желанието да видиш повече от града и да усетиш максимално от тази атмосфера. Препоръчваме, обаче да не пренебрегвате и широкия периметър около Атина. Място, което задължително трябва да се види е пристанището – Пиреа.

Все пак една разходка до Гърция трябва задължително да има своето море и плаж, а Пиреа може да го предложи. Срещу 2,50 евро билет за отиване и връщане, метрото ще ви откара за около половин час точно на самото пристанище. Достатъчно е да излезете от гарата и веднага ще ви връхлети морското настроение, а от околните закусвални ще се разнесе миризмата на гръцка баница със спанак.

Приключете с бързата закуска и се спуснете към брега. Страхотната гледа, която се открива към Егейско море и околните острови, не губи от блясъка си дори през зимата. Пиреа е задължителна за една приятна крайбрежна разходка и бързо загубване между правите улички на града. Далеч от туристическите райони и забележителностти, ще имате възможност да откраднете време, което да прекарате с естествения ход на живота на гърците.

Задължително е това изследване да приключи в някое рибарско заведение, където да изпиете по едно узо с местните. Ние можем да препоръчаме ресторант „Янис“, който освен да отговаря на определението „местен“, е и адски вкусен. Най-доброто изпъление на гръцка салата и страхотни пържени калмари. Към тази комбинация няколко порции дребни риби, в нашия случай атерина и сардина, може да стане трудно ставането от масата и продължаването на разходката. Особено, ако сте поляли всичко с няколко чаши узо.

Ние с усилия се върнахме обратно на пътя след обилния обяд в Пиреа. Насочихме се обратно към Атина, където отделихме време, за да разгледаме Псири.

Псири е парти районът на Атина, място с множество барове, светлини и музика. Преди да се изгубите в него, ви препоръчваме да се отбиете в „Атлантикос“. Непретенциозната обстановка на заведението ще ви посрещне с усмивка и бързо ще създаде във вас усещането за уют. Мястото е основано като рибарски магазин преди близо сто години и днес продължава да не изневерява на корените си. Рибите и морската храна са в изобилие. Пържените скариди тук са топящо се удоволствие, а хамсията бързо върна спомените ни за лятото.

Ако предпочитате едрите риби, тук може да намерите изключителен лаврак, ципура и всичко друго, което лодката сутринта е уловила. Прясна морска храна, няколко чаши бира, усмихнато обслужване и автентична атмосфера, са перфектна комбинация, а Атлантикос съчетава успешно всичко това.

Не мислете, обаче че Атина е само риба. За почитателите на месото в Плака ще намерите малкото семейно ресторантче “To Kafeneion“, където телешките кюфтенца със сос са големият специалитет. Рецептата за тях е семейна разработка, предавана през поколенията. Lpk1tchen дойдохме там и проверихме – славата им е повече от заслужена, а вкусът им страхотен. Единственото, ни разочарование от кюфтенцата, беше, че рецептата не ни беше издададена и остана обвита в мистицизъм.

Кулминацията на нашия престой в Атина беше хълмът Ликабетус. Ликабетус се извисява на 300 метра надморска височина в центъра на Атина, като разкрива невероятна гледка към Акропола, цялата котловина, в която са разположени Атина и прилежащите й райони, та чак до морето при Пирея.

Ние се озовахме горе с последните слънчеви лъчи и първите запалени светлини на града. Докато виждахме как жилищните сгради и булеварди изгряват пред погледа ни, сякаш преживявахме театрално представление, а не просто началото на нощ в един град.

Постепенно всичко заплува в светлини, а накрая и Акриополът се присъедини към всеобщата светлина, сякаш за да ни докаже, че в Атина няма разграничителна линия между минало и модерност, а всичко е слято в едно безкрайно изживяване.