Пазарите и храната в Хонг Конг
Едва ли има човек в света, който да не е ял китайска храна. Българските китайски ресторанти са предпочитани квартални места за бързо хапване през седмицата, а любимото пиле в сладко-кисел сос винаги присъства на масата в заведението. Храната, която се презентира в китайските ресторанти е пържена и определено се нрави на българския вкус. Наскоро ни се случи да направим невероятно пътешествие, започвайки от Хонг Конг, продължавайки в Шанхай, Пекин и Макао. Сблъсъкът с азиатската кухня ни накара да се замислим, че китайската храна има много малко общо с тази, която се предлага в останалата част на света.
Едно от най-интересните заключения, които успяхме да направим след пътуванието ни е, че китайците имат съвсем различно разбиране от нас за вкусове и комбинации на храни. Решихме да започнем хронологично и да ви разкажем за невероятния Хонг Конг, който ще остане в сърцето ни завинаги. Каквото и да напишем ще бъде малко, за да се опише колко невероятен град е. Комбинацията между небостъргачи, външни ескалатори, чудати огромни мостове и в същото време природа, вековни дървета, море и планини, създава усещането на място, което трудно може да се намери другаде по света.
Хонг Конг е един от най-гъсто населените места в света и често може да се видят огромни блокове по 60-70 етажа, които изглеждат като чудовища (на горната снимка). Хората са усмихнати, дружелюбни и дори любопитни щом видят европеец. Хонг Конг е бивша колония на Великобритания и затова доста хора говорят английски, а традицията за пиене на следобеден чай е останала и до ден днешен.
Няма как да не споменем, че по улиците има огромни тълпи от хора и понякога стигането от точка А до точка Б е истинско приключение. След като стъпихме в централната част на града, първото, което усетихме беше миризмата на храна. Навсякъде се носят какви ли не аромати, които незабелязано и лесно се пропиват дори в дрехите. Хонг Конг е манифестация на улична храна, която буквално изригва на всеки ъгъл.
Малки ресторанти за традиционна кантонска кухня, сменят места с обикновени сергии изпълнени с всевъзможни екзотични храни, които изглеждат трудносмилаеми за европейския вкус. Между всички миризми и кухни ние открихме своя път към пазарите на Хонг Конг, другият отличителен белег на ориенталската среда. Не търсихме молове, каквито в Хонг Конг има в изобилие, а битаците, онези традиционни пазари, където цената е относително понятие, а оригиналността – етикет. В Хонг Конг има три пазара, които си заслужава да се посетят - Нощният, женският и пазара за храна. И на трите пазара ще откриете множество ресторанти (като този на долната снимка), предлагащи странни ястия, които се харесват на местното население.
Нощният пазар отваря следобед след 17:00 и предлага голямо разнообразие от електроника. Може да откриете флашки, кабели, зарядни, колонки и какви ли не други китайски стоки. Женският пазар работи от сутринта и предлага голямо разнообразие от женски стоки като чанти, шалове, дрехи и други.
Ние успяхме да се сдобием с куп неща за без пари. Въпреки това трябваше да се пазарим, защото нямаше цени никъде и продавачите казват първоначално много висока цена.
Най-впечатляващият от всички места е пазарът за храна. Разнообразие от морска храна, месо, което виси пред магазините, яйца, различни подправки, сушени плодове, зеленчуци, кожи и какви ли не други странни храни, които трудно бихме се решили да пробваме, въпреки нашата авантюристична същност. Местните купуваха от всичко и не изглеждаха погнусени от храните, които се предлагат. Европейските ни разбирания за вкусна храна нямаха място на този пазар.
Тези създания на последната снимка са мидите Panopea generosa или както са по-известни - geoduck. Смятат се за изключителен деликатес и се продават в почти всички рибни магазини. Не можем да кажем със сигурност дали са вкусни или не, тъй като не ги опитахме, но видът им не предразполага за поява на желание от наша страна да рискуваме с тях.
Можехме да си купим и цяла коза, заедно с главата. Както и малки пилета и гълъби.
Хонг Конг е истинско предизвикателство за любителите на западната храна. Дори на места, символ на Запада като Макдоналдс, вместо картофки се предлага ориз. Трудно можем да си представим чийзбургер с гарнитура ориз, но явно хората харесват тази комбинация. Въпреки това в Хонг Конг си има цял европейски квартал на име Сохо. Интересното е, че там са разположени и външните ескалатори, които сутрин се движат надолу, за да отидат всички на работа, а вечер нагоре, за да могат местните по-лесно да се приберат в домовете си. Ескалаторите са на няколко нива и една улица всъщност се превръща в няколко улици, с множество реклами на няколко етажа на сградите, за да могат движищите се по ескалаторите да ги виждат.
Миризмата на храна е навсякъде, а на витрините на ресторантите се виждат провиснали печени птици, дори с главите. Непосредствено до ескалаторите се намират и няколко улици, които предлагат европейска храна.
Там са разположени няколко аржентински стейкхаус-ове, множество пекарни за кроасани, барове с европейска бира и кафета с индустриъл дизайн. По улиците се виждат много западняци и част от заведенията всъщност се държат от такива. Дори на места има и къщи, но над тях са достоени още 70-80 остъклени етажа и така сградата изглежда доста различно от това, което сме свикнали да виждаме тук. Всеки “западен” човек може да хапне в СоХо картофи в различни варианти, които така или иначе не са на особена почит в останалата част на Хонг Конг. На снимката долу хапваме картофки със чеснов сос в Сохо.
