Макао – Португалия в сърцето на Азия
Завръщането ни от Пекин беше ознаменувано от ясно слънце, което приятно подчертаваше липсата на репресивен апарат. Отново тропикът на Рака, ни се усмихваше след минусовите температури на Пекин. Четеричасов полет и едно плаване с лодка ни доведоха до непознатото пристанище на Макао.
В Китай оставихме един авторитарен режим, който почти не ни позволи да си хванем самолета. Щателни паспортни и гранични проверки на няколко нива бяха необходими, за да бъдем допуснато до самолета.
Няколко часа по-късно в безветреното пристанище на Макао ни блъсна съвсем различен ритъм на живот. Макао, макар и част от Китай, притежава автономия, която му осигурява специален статут на самоуправление. „Две системи – една държава“ е официалното становище на Китайското правителство. Постулат позволяващ на Хонг Конг и Макао да поддържат собствената си незавимост и капитализъм, в рамките на една държава, чиито политически характер и идеология са социалистически. Една монета – две страни. В Китай видяхме ези-то, дисциплина, контрол, с една дума авторитарен режим. От другата страна на монетата стоеше свободният пазар. В Хонг Конг видяхме в действие всичко вдъхновяващо в капитализма. Забързаните хора, тръгнали да вършат своя бизнес, да успяват благодарение на собствените си усилия, постоянно борейки се с конкуренцията. Там буквално усещаш как всяка секунда се отмерва във валута. В Макао нещата са по-различни. Макао не е място, където се изкарват пари. Тук се харчат суми и то колосални, защото това е Азиатската столица на хазарта.
Подобни етикети сигурно звучат гръмко и неоправдано, но в случая с Макао, е съвсем основателно описание.
Столица на хазарта, която отдавна е надминала Лас Вегас по оборот, а честно да признаем е близо и по мащаби.
Подобно на Вегас, и тук може да откриете емблематични хотели като Parisian или Venetian. В първия отново ще намерите Айфеловата кула, а във втория може да плавате по каналите, докато слушате песента на гондолиерите или да се разходите по площада Сан Марко.
И все пак Макао не е просто град на рулетки, блек джек и залагания. Дори блестящи хотели като Grand Lisboa, където казиното заема три огромни етажа, не е акцента на града. Подобно на всичко, което видяхме в този край на Азия и тук се натъкнахме на противоположности и именно в тях за пореден път открихме чара на мястото.
Отвъд лицето на хазарта и порока открихме другата страна на Макао. Намерихме неговото португалско очарование. Точно така – Португалия. Все пак Макао е бил колония на европейската държава, но споменът за този период не е сведен само до надписите по улиците. Старият град на Макао прилича на град от Европейското Средиземноморие, при това шашкащо много. Както човек се разхожда и зяпа замаяно лъскавите хотели и казина, така рязко попада сред малки улички и сгради, характерни за европейския свят.
Оказва се, че Макао не се изчерпва с ролята си на столица на хазарта. Не е просто курорт за харчене на пари, който по стечение на обстоятелствата се намира на брега на Южнокитайско море.
Градът притежава многопластов характер – от една страна модерността и всички пороци свързани с нея, а от друга историческото наследство и всички културни белези, което то носи.
И така в една крайна част на Азия, ние намерихме Португалия. Странна смесица от традиционно китайска атмосфера и европейски дух се оказа Макао и това го превърна в очарователен град.
Както бяхме на 7000 километра от Европа, така се оказахме в центъра на място неразривно свързано с европейската култура. Е, тук имахме шанса да опитаме вкусотии от португалската кухня и може да сте сигурни, че не го пропуснахме.
Да оставим патиците на Пекин, а Хонг Конг да си задържат своя хот пот. Проблемът с Китайската кухня е че размесва вкусовете. Сладкото никога не е само сладко, то задължително ще бъде съчетано с мазно или кисело. С две думи все неща, които са трудно разбираеми за хора, които са от място на бяло-черните неща. В макаоското португалско наследство се натъкнахме именно на шанса да опитаме някакъв по-познат вкус, който да балансира екзотичните ни преживявания. Какво по-добро за баланса от десерта.
Втурнахме се директно към малка сладкарска работилничка близо до руините на църквата „Св. Павел“ (една от главните туристически атракции на Макао). Тук имахме шанса не само да опитаме, но и да бъдем свидетели на това как се правят традиционни португалски сладки с бадемово брашно.
Може би звучи абсурдно, но първият ни урок по португалска кухня беше преподаден от китаец на брега на едно море в Югоизточна Азия.
И все пак, не останахме разочаровани. Изключителните сладки ни накараха да се надъхаме за едно пътуване до Португалия. Преди да отпечатаме билетите за там, сме длъжни да отбележим, че сред множеството различни видове сладки, коя от коя по вкусни – с лешници, кокос, орехи, пистачио, се криеше и изненада. Изненада, на която половината от екипа ни имаше нещастието да попадне. Една от традиционните португалски сладки, беше прочетена през китайското схващане за смесване на вкусовете и вместо с ядка или масло, пълнежът беше свинско. Нещастната половина от екипа ни имаше нужда от време и изключителни усилия, за да се съвземе от преживяването.
В контекста на неприятните неща, които опитахме, няма как да подминем сладоледа от дуриан.
Дуриан е плод, широкоразпространен и обичан в Югоизточна Азия, изключително богат на минерали и полезни вещества.
Освен това мирише непоносимо, а вкусът му наподобява нещо средно между запържена кайма с лук и развалено яйце.
Може да си представите какъв е вкусът на сладоледа. Ние определено не искаме да си спомняме. В Макао посетихме и уникалния въртящ се ресторант на върха на телевизионната кула, където хапвахме огромно плато с морски дарове.
Освен това имахме възможност да опитаме храната в ресторант Vida Rica, който е оценен като един от най-добрите в света за миналата година, според Форбс.
Оставихме Китай със смесения вкус на бадемова сладка със свинско. Макар и да бяхме впечатлени от нещата, които видяхме – модерни и исторически, останахме стреснати от авторитарния подход и присъствието на държавата. Макао, от друга страна, се оказа космополитен и очарователен град, в който неразривно съжителстват Изток и Запад, Европа и Китай, минало и модерност.
