Игуасу – едно от седемте природни чудеса на света
Прехвърляйки своите спомени от пътешествието си в Аржентина, реших да ви споделя и моето преживяване в Игуасу. Изборът не е случаен. Игуасу е удивително красиво място.
Водопадите там се нареждат сред най-големите в света, а гледката те кара да се замислиш колко малки сме ние човеците, всъщност.
Началото не се получи добре. Град Пуерто Игуасу ме посрещна с пороен дъжд, което обрече всякакви планове за остатъка от деня. Дъждът явно е обичаен процес за джунглата, но не бях подготвена за неприятната горещина, която остана неумолима, въпреки дъжда. Все пак настроих мисълта си на позитивна вълна и оставих възприятята ми да уловят Игуасу.
Пътят от летището до хотела минава през част от джунглата на националния парк Игуасу. Представете си една тънка асфалтова линия, около която е надвиснала безмълвна гора. Почти като в приключенски филм. Чувствах се като Индиана Джоунс, сякаш търсех някакъв забравен артефакт. Обстановката бързо ме вдъхнови и събуди духа ми. Дори фактът, че няколко пъти видях табела за повишено внимание, на която беше изобразен ягуар, не можа да помрачи настроението ми. Бях в дълбините на Южна Америка. Непознатата земя на новия свят и дори ягуарите не ме плашеха.
Пътуването до хотела продължи около 20 минути, а времето така и не се оправи. Щом пристигнахме до мястото за настаняване, се оказа, че то не е в центъра на града, а се намира също в джунглата. Това не ме притесни, а дори се ентусиазирах, че може да видя някое животно. Хотелът беше много красив и изключително стилно и луксозно обзаведен, а пътят до стаята ми минаваше през отворена тераса с гледка към джунглата. Съвсем близо до природата.
В стаята ми ме посрещна табела, която молеше гостите на хотела да не оставят отворени прозорците, защото близостта на джунглата може да вкара в стаята влечуго или пък майнуна.
Тъй като беше вече късен следобед, а дъждът продължаваше, аз и компанията ми решихме да вечеряме в ресторанта на хотела. Както вече знаете от статията ни за храните в Аржентина, телешкото е страхотно. Затова няма нищо чудно, че избрах да хапна телешки стейк. Гарнитурата, която ми поднесоха, беше неочаквана. Като типичен представител на Балканите, съм свикнала пържените картофи да допълват месото. Игуасу, обаче, ги замести със своя местен специалитет - кореноплодното растение Маниока. Това е близък родственик на картофите и в известен смисъл напомня за тях, но вкусът му е по-сух.Аржентина не разочарова с храна и дори в дълбините на джунглата кулинарията е на ниво.
Закуската продължи тази традиция и ни поднесе блок маса от огромно разнообразние на тестени изделия, сладка и плодове. През френските прозорци на ресторанта се виждаше джунглата и разни местни, които преминаваха по улицата, дърпайки крави или кози. Странно е, но явно пасят кравите си в джунглата. Може би, затова месото им е толкова хубаво... След като се настроихме за приключения, тръгнахме към главната цел на престоя там. Водопадите Игуасу се намират на границата между Аржентина (80%) и Бразилия (20%), като двете държави ревностно спорят коя част е по-красива. Ако питате мен – от страната на Бразилия е доста по-туристическа обстановката, но и водопадите са по-високи. Нашата групичка не си пада по твърде екстремните неща, затова и се насочихме към бразилската част. Първото изискване беше да се снабдим с екскурзовод, който да ни преведе през границата. Успяхме да намерим такъв и се спуснахме през джунглата към Бразилия.
Водопадите са стряскащо красиви. Огромни водни огледала, които сякаш разкъсват джунглата, за да покажат безмислостния блясък и сила на водата. Да, човек е малък и нищожен пред тях. Покрай водопадите е изградена изключително удобна пътека. Всички се движат по нея и през цялата й дължина има обозначени места за снимки. По пътя може да се видят южноамериканско коати, най-различни пеперуди и птици. Предупредиха ни да внимаваме и за любимия ми ягуар. За да не се измокрим, предвидливо си бяхме взели по един дъждобран, който се оказа жизнено необходим, щом слязохме в най-долната част от водопадите, където пръските бяха доста. След разходката, имахме и пътуване с катамаран около водопадите. Тъй като е опасно, общо взето, ни разходиха около по-малките. Едно от поверията е, че ще останеш вечно млад, ако преминеш под някои от водопадите Игуасу. Е, ще ви кажа след време дали съм остаряла. След като ни свърши плаването с лодката, беше станало обедно време. Всички участници в тура бяха гладни, затова и екскурзовода ни закара на бразилски ресторант. Мястото беше много туристическо, но пък храната се взимаше от блок маса, като можехме да опитаме различни ястия и десерти.
Денят беше 24 Декември, Бъдни вечер. Тъй като всички празнуват, ние си запазихме празнична вечеря в ресторанта на хотела, като останахме изключително изненадани от храната, която имахме като избор.
На 3тия ден от престоя ни в Игуасу имахме планирано пътуване с хеликоптер над водопадите. Тази част я чаках с нетърпение, защото вече веднъж бях летяла над Гранд Каньон в САЩ и знаех колко е вълнуващо. Отново ни взеха с кола от хотела и ни закараха в бразилската част. Тъй като Аржентина, Бразилия и Парагвай имат споразумение по между си да не слагат печати на граждани на трите държави, много трябва да се внимава да не ви пропуснат и вас. Ако сте чужденец и нямате печат за влизане в страната, може да попаднете в неприятна ситуация. Не бих описала с думи колко са красиви водопадите, гледайки ги през хеликоптер. Затова може да видите видеото, което направих:
Следобяд посетихме парка на птиците, който се намира близо до главния вход на водопадите. Паркът е на принципа на пътека, която преминава от клетка в клетка и може свободно да стоиш до различни птици. Най-интересни за мен бяха туканите и папагалите. Може да се видят и различни змии и влечуги.
На края на деня се разходихме из центъра на Пуерто Игуасу. В града няма забележителности и не е особено атрактивен.Единственото интересно нещо, което може да видите се нарича „Трите граници“, където има тераса над река Игуасу, която служи за граница между три държави – Бразилия, Аржентина и Парагвай.
Вечеряхме в един ресторант в центъра, препоръчан от рецепционистката в хотела ни - La Rueda 1975. Моят избор беше риба Surubí, която е речна и се среща в реките Игуасу и Парана. Вкусът й беше интересен, като напомняше по-скоро морска риба. Друг вид, който исках да пробвам, но нямаше в наличност тогава, беше Pacú. Тя е близка до пиранята. Разликата е в зъбите, които при пиранята са остри, а на Pacú приличат много на човешки. Дори е малко плашещо.
Доволна и щастлива от преживяванията си в Игуасу, на следващата сутрин тръгнах обратно към летището. По време на престоя си в Аржентина, посетих и Буенос Айрес и Ушуая, но за тях ще ви разкажа друг път. Междувременно може да прочетете и нашата статия, свързана с храните, които трябва да опитате в Аржентина.
