Хонг Конг Street food hunt
Уличната храна и влечението към нея избухна мощно в света на кулинарното през последните няколко години. Все по-често виждаме известни шефове да се лутат из улиците на ориенталски градове, ловувайки тяхната улична храна. А в нея има очарование.
Динамиката й привлича, защото уличната храна се случва тук и сега и винаги пред очите. Рядко ни говори с гласа на здравословното, но пък често ни омайва с вкус и аромат.
Уличната храна е колкото вкусен продукт, толкова и неразривна част от неийния град. Един нов поглед към него, но не с очите, а с вкусовите рецептори. Eat like a local или още един начин да бъдем част от непознатия град, който посещаваме по време на ваканцията. А ние нерядко сме намирали истински попадения по време на нашите пътувания. Невероятните къри-вурстове в Берлин или маринованата херинга в Амстердам са малка част от вкусотиите, които сме погълнали по време на нашите разходка. Така потривахме доволно ръце преди да слезем на летището в Хонг Конг, мислейки си какво богатство от улична храна ни очаква. Е, изненадите тепърва започваха.
Трябва да признаем, че преди да посетим Далечния край на Азия, гледахме на себе си като на кулинарни авантюристи с либерални възгледи по отношение на кухнята. Готови и желаещи да опитаме всичко, без да се поддаваме на предразсъдъци.
Хонг Конг ни накара да осъзнаем, че светът е голям и различните кухни ни дебнат навсякъде.
Последното иде да подчертае, че колкото култури по света, толкова различни схващания за вкусно, а то не е задължително да кореспондира или отговаря на нашето. Кръгозорът ни се разшири, а у дома прибрахме спомена за немалко странни и особени ястия от Кантонската улична кухня.
Хонг Конг е град на противоположности. Високотехнологичен и почти космически, той изпълва крайбрежието и хълмовете около Виктория Харбър. Наред с впечатляващите сгради, инфраструктура и видео-реклами, съжителстват огромни пазари със сергии за всичко, изпълнени с миризма на храна. Тази странна смесица няма как да не напомни за света на Блейд рънър и всъщност в това усещане има само очарование и удоволствие. Вече ви разказахме за пазарите в Хонг Конг и техните всевъзможни стоки. Днес ще обиколим уличките между пазарите и ще разгледаме уличните заведения какво предлагат за хапване.
Миризмата. Храната се усеща далеч преди погледа да открие измежду голямата тълпа уличното заведение за хапване. Тази миризма се е разположила удобно върху и във въздуха, сякаш ако изчезне, мястото ще потъне във вакуум.
Миризма, която е толкова различна от всичко, което би излязло от една европейска кухня, че е трудно да я приемеш и да я свържеш с храна, още по-малко с нещо вкусно. Въпреки това опашките пред заведенията, свидетелстват, че предлаганото там се харесва. Стискаме зъби и правим нашия опит, нашият феноменален първи и последеn опит с миризливото тофу. Трябва да признаем, че ако не друго, то поне името описва идеално ястието. Оказа се, че вкусът не е много по-добър от миризмата.
Бързо разбрахме, че този деликатес на Кантонската кулинарна традиция няма да влезе в списъка ни с любима улична храна. Няма да изпадаме в подробности какъв е вкусът, а ще кажем само, че миризливото тофу е продукт приготвен от ферментирало соево мляко. Със сигурност можем да твърдим, че този процес оказва влияние върху вкуса, миризмата, а също и външния вид на храната.
Друг деликатес, който може да откриете сред заведенията за улична храна в Хонг Конг е Стогодишното яйце. Наименованието не е съвсем коректно. Стогодишното яйце не е яйце на сто години, а „само“ на няколко месеца.
Външният вид, обаче съвсем ясно репрезентира представата ни за това как би изглеждало едно яйце на сто години.
Тъмният цвят на белтъка създава подозрително предчувствие, макар и кантонската кухня да гледа на този деликатес, като на китайският вариант на сирене „Рокфор“. Него ще намерите както на улицата, така и в скъпите ресторанти. Макар и да се сблъскахме не малко пъти със Стогодишното яйце по време на престоя ни в Хонг Конг, ние не посмяхме да опитаме.
В предходния ни разказ за Хонг Конг ви разказахме за гълъбите на клечка, които се срещат често сред менюто на уличната храна. Друго също толкова популярно ястие са свинските черва на клечка, които може да видите почти навсякъде. Свинските черва се поднасят също на клечка, изпържени почти до кафяво. Макар и малко нетрадиционно поднесени, те са сравнително познато ястие за Балканския фен на храната. В този ред на мисли, голяма част от заведенията за улична храна предлагат и добре изпечени и мазни свински крачета...
Повечето храна, която ще откриете по улиците на Азиатския мегаполис е странна и далеч от понятието за вкусно, което западният ум има. На брега на Китай, познатите дюнери и бургери бяха приели различна форма, към която трудно се привиква.
Световната кухня се оказва адски голямо място, където традиционните вкусове не са абсолютно понятие, а променлива, която се възприема различно във всеки ъгъл. Азия е приключение за кулинарния пътешественик. Отвъд уютните ресторанти, предназначени за европейски туристи, започва джунгла от вкусове, които рядко се държат ортодоксално. Така след нашата обиколко из заведенията за улична храна не останахме съвсем сигурни дали бяхме на лов или бягахме като плячка...
