top of page

От София до Мала Азия. Кападокия - пътят


Средиземноморското крайбрежие на Анталия.

Човек колкото и добре да планира едно пътуване, често стават грешки. Но най-неприятната от всички възможни грешки е да оставиш организирането на друг – туристическа агенция. Нашето пътуване до Кападокия потвърждава това. „Земя на феномени“ ще видите да я наричат в туристическите брошури, а Кападокия е дори повече от това.

Вероятно не сте подготвени за такъв пейзаж, какъвто тя ще ви предложи.

Атмосферата на Кападокия.

Каменисти пространства, скални комини, извисяващи се на стотици метри в небето и издълбани от тунели. В Кападокия сякаш е оживяла сцена от Дюн на Франк Хърбърт. Но нека се върнем към началото… Ноември месец и в София вятърът беснее, напомняйки, че зимата иде. В подобен ден се качихме на леко съмнителния самолет на още по-съмнителната авиокомпания Onur Air и се озовахме в Анталия. Друг свят и 15 градуса по-топло време. Късно лято по българските стандарти. А Анталия е страхотна, макар първия ден да я видяхме само от самолета. Между другото туристическата брошура обещаваше нощувка в района на Анталия, но както по-късно се оказа „районът на Анталия“ е пространство в радиус 50 км от града.

Тук погребахме надеждата да направим една следобедна разходка по крайбрежната алея и вместо това се затворихме в хотела до малкото курортно градче Белек.

Дворът на нашия хотел в Белек.

Това южно турско крайбрежие е богато обзаведено със скъпи и лъскави хотели, голф игрища и огромни почивни комплекси, където освен стая ще намерите всичко – от магазини до спортни съоръжения и частни плажове. Нашият хотел беше на ниво почивен комплекс с огромни басейни и всякакви глезотии, които да разсейват скуката.

Плажът на хотела в Белек.

Обичайният стандарт и качество на почивката, което нашите югоизточни съседи предлагат. Останахме доволни от количеството палми, топлото слънце и организацията в хотела, което ни даде възможност да се настроим добре за следващия ден, защото ни предстоеше автобусен преход от над 500 км, който трябваше да ни отведе до сърцето на Кападокия. На сутринта бързо се понесохме през завоите на планините Таурус и около 3 часа по-късно се намерихме в град Коня. Първо да кажем за планините. Турските планини са по-различни от алпийската визия на нашите. Тези планини са изградени от варовик, чиято ерозия е създала причудливи скалисти пейзажи и остри върхове, чиято височина надминава 3000 м. След тях се открива обширната равнина на Коня. Идеално равно огромно пространство, което противно на схващането е плато на 1000 метра надморска височина.

https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Konya1.JPG; Равнината на Коня

Пространството е толкова голямо, че очите трудно могат да го обхваната без да почувствате болка в очния нерв.

Някъде в далечината погледът ще се сблъска със заобикалящите планини, а ако погледнете на изток ще срещнете масивната фигура на Хасан Даг, угасналият вулкан който бележи началото на Кападокия.

връх Хасан Даг.https://pixabay.com/photos/mountain-volcano-hasan-da%C4%9F%C4%B1-mount-75100/

Ние обаче имахме кратка спирка в Коня преди да продължим пътуването си на изток. Основната причина за това е, че в града се намира гробницата на персийския поет и мистик Мевляна Руми. Затворена под впечатляващ зелен купол и заобиколена от най-добрите примери на османското майсторство и изкуство. Струва си да се види, но имайте предвид, че Коня е може би най-религиозния град в Турция.

Мавзолеят на Мевляна Руми. https://www.pexels.com/photo/konya-mevlana-330715/

Тук всичко е зелено, дори трамваите (зеленото има особено символно значение за мюсюлманите, защото се асоциира с рая в Корана). Ако смятате, че може да пийнете една бира, докато обядвате, няма да се получи. В Коня местата, където продават алкохол са, ами ние не видяхме, но допускаме, че все пак има такива.

За разлика от космополитността на Истанбул и Анталия, Коня видяхме като един консервативен град, където религията се е сраснала плътно със светския живот.

От гледна точка на културното опознаване, Коня е изключително интересно място, което задължително трябва да видите преди да продължите пътя към Кападокия. Излязохме от града неизпили бирите и виното, които заслужавахме, но с надежда обърнали поглед към Кападокия. Три часа напредвахме през безкрайната равнина на Коня, заобиколени от еднообразния пейзаж на разорани ниви и ниска трева.

Пейзажът, с който ни посрещна Кападокия.

След град Ачхисар навлязохме в хълмиста местност с ниска трева, която постепенно отстъпи място на дълбоки каньони и скалист пейзаж – Кападокия. Уникалната атмосфера на местността почти прекрачва в невъзможното. Удивителна комбинация от пясък и скала, която рисува причудливи форми върху околното пространство. О, да. Кападокия определено е земя на феномени. Още за нея очаквайте в продължението на нашия разказ.

コメント


Последвайте ни
  • Facebook Basic Square
  • Twitter Basic Square
  • Google+ Basic Square
bottom of page