top of page

Кападокия – пясък и скала


Кападокия. https://pixabay.com/photos/turkey-landscape-exotic-cappadocia-2207687/

Планетата Дюн от едноименния роман на Франк Хърбърт е негостоприемна пустинна планета, която обаче е дом на свободните хора. Техните градове се крият под повърхността на планетата, издълбани тунели в скалите и пясъка. Първата сутрин в Кападокия ни посрещна с гледката към един от тези полуфантастични градове.

Ние от lpkitchen сме били на много места, разказвали сме ви за Китай, Ушуая, Париж. Кападокия обаче е специална. Как стигнахме до сърцето на Турция може да видите в предишната ни статия.

Кападокия поразява с географски забележителности.

Гледката от хотелската стая ни остави без дъх, а денят едва започваше. Закусихме бързо и се настанихме в автобуса нетърпеливи да изследваме тази чудодейна земя. Връщаме се обратна на подчертаната в началото грешка – именно, че оставихме организацията в ръцете на туристическа агенция. Вместо гидовете да ни покажат известните подземни градове като Деринкюй, вместо това ни заведоха в малка пещера в покрайнините на едно от околните села, където освен две помещения, издълбани в скалите, другата забележителност бяха много търговци на сувенири.

Входът към подземията, които гидовете ни показаха.

За сравнение Деринкюй е огромен подземен град, където спокойно могат да живеят над 20000 души заедно с техните животни и хранителни запаси. Град издълбан в скалите, прорязан подобно на мравуняк от тунели, живо исторически наследство на над 3000 години, в който следи са оставили фригийци, ранни християни, араби, че дори до началото на 20 век в него са намирали убежище хора, бягащи от войните. Иначе казано, град който не видяхме, поради волност на агенцията.

В крайна сметка продължихме с дневната програма, която подмина сянката на Хасан даг (3268 m.) и продължи в долината Ихлара, дълбок каньон, чиито стени са прорязани от огромен брой малки църкви, наследство от ранните християни.

Долината Ихлара.

Църквите са богати на стенописи, но за съжаление вандали не липсват и в част от тях туристи са надраскали своите имени, заличавайки част от изображенията.

Част от стенописите в една от скалните църкви.
Общ изглед към долината Ихлара.

Все пак направихме разходка по добре отъпканата пътека в дъното на каньона, сред множество дървета и спокойствие, след което продължихме към Селиме.

Селиме е величествен. Град върху скалите, който за да достигнеш трябва да се поизпотиш в изкачването, но горе си струва.

Част от Селиме.

Учудващо е как е възможно толкова прави и отсечени стени да се получат от издълбаване в скала. Факт. В Селиме има огромно помещение, което е служило за църква, толкова голямо, че спокойно може да бъде наречено катедрала.

Насреща е църквата.

Атмосферата в Селиме толкова ни зарадва и зареди позитивно, че тичахме из скалите, смеейки се като малки деца.

Вторият ден в Кападокия беше белязан от Гьореме. Гьореме е национален парк защитен от Юнеско. Това е сърцето на Кападокия. Високо плато, разположено в подножието на високия почти 4000 м. връх Ерджиес. Вулканичната дейност и ролята на водата са превърнали района в пъзел от скалисти форми, които образуват огромен брой фигури.

Изглежда сякаш магьосник е изваял околното пространство с вълшебство и илюзия.

Национален парк Гьореме.

Кападокия е толкова странна земя, че там почти всичко граничи с невъзможното, сякаш въображението само го създава, а не съществува реално. Парка Гьореме ни предложи уникални гледки – от стъпаловидни комини до гигантски скали превърнати в непревземаеми крепости.

Комини в Гьореме.

Анимационен филм, в който всичко е възможно. Държим тук да отбележим, че въпреки прекрасните гледки от деня, агенцията отново успя да ни разочарова, като подвеждащо ни затвори във фабрика за килимите, където времето за търговия беше в пъти повече от онова за забележителности.

Кападокия е недостатъчна.

Брошурите с прекрасните балони над скалистия пейзаж, дори не се доближават до действителната природа на мястото.

Балони в небето над Кападокия.

Кападокия е много повече от балоните, които изпълват въздуха. Там магията е навсякъде във всяко зрънце пясък и скала. Ние си тръгнахме преклонили глава пред величието на пейзажа, обратно през полето на Коня, проходите през планините Таурус, право към брега на Средиземноморието.

Comments


Последвайте ни
  • Facebook Basic Square
  • Twitter Basic Square
  • Google+ Basic Square
bottom of page