top of page

Пет изобретения, които промениха храненето


Стремеж и изобретение. https://unsplash.com

В днешния динамичен свят технологиите бурно и постоянно се развиват, изпълвайки света около нас. Кухнята не остава по-назад в това отношение. Съвременните кухненски пространства все по-смело се изпълват с умни машини. Вече ви разказахме за последните тенденции и изобретения, като умния хладилник или чинията, която следи количетсвото храна, което консумирате. Тенденциите подсказват, че до няколко години модерната кухня ще използва повече машинарии от кокпита на космически кораб.

Докато бъдещето бясно се случва пред нас, днес ще обърнем поглед назад, за да открием кои са най-важните изобретения, които промениха кухнята и нашето хранене.

Това пътуване в миналото ще открие най-важните и вълнуващи изобретения и технологии, кухненските обекти и процеси, с които сме свикнали, но откриването им е променило кулинарията.

 

1. Хладилникът

Старомоден хладилник https://pixabay.com/en/refrigerator-freezer-fridge-freezer-2420419/

Историята на хладилника започва с леда. Още от праисторически времена човечеството добивало сезонно лед и сняг. Те се използвали за изстудяване и запазване на хранителни продукти. Работата по създаването на съвременния хладилник започва още през XVIII век, когато процесът е дефиниран теоритично.

Хладилник от 30-те години; https://www.geograph.org.uk/photo/5256257

Първите хладилници започват да се използват в хранителната индустрия в началото на XX век. Тогава все още били прекалено големи, за да намерят място и в домовете на хората. През 1930 година фреонът заменя амоняка в охладителните системи и това позволява разработването на по-малки, по-леки и по-евтини хладилници. До няколко години хладилникът става масов уред, първо в САЩ, а после и по света. Откритието, че охлаждането помога хранителните продукти да се запазят по-дълго време е ключов момент от историята на цивилизацията. Този момент от своя страна позволява да бъде направено друго велико откритие – студената бира.

2. Тенджерата

Тенджера от глина използвана от викингите; https://www.publicdomainpictures.net/en/view-image.php?image=64421&picture=viking-clay-pot

Тенджерата е толкова обичаен кухненски съд, че дори не можем да го видим като нещо особено. Все пак тенджерата прави възможен един много важен процес – кипването на вода. И ако това днес не е голяма работа, то в праисторически времена си е било сериозно откритие. Кипването на вода прави възможно други процеси като приготвянето на супа, варенето на месо, термичната обработка на зеленчуци. Все интересни неща, които обогатили диетата на древния човек и променили представата за кулинария, която до този момент се свеждала до печена на открит огън сърна.

3. Пастьоризацията

Луи Пастьор; https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Louis_Pasteur_(1822_-_1895),_microbiologist_and_chemist_Wellcome_L0001835.jpg

Млякото е отлична среда за развитието на бактерии и микроорганизми. Особено когато неговата температура съответства на тази на околната среда. Бактериите на туберкулоза и дифтерия се развиват отлично в прясното мляко. Всъщност между 1912 и 1937 година в Англия и Уелс са документирани над 65 000 смъртни случая на туберкулоза, разпространена чрез консумация на мляко. В днешно време млякото го намираме в симпатични кутии по рафтовете на супермаркетите и се радваме само на ползите от него. Един процес прави възможно това. Годината е 1864, а френският химик Луи Пастьор е на почивка в Арбоа. Стереотипът за французите е, че обичат виното. Луи Пастьор не се отклонява от това схващане. Проблемът пред всеки любител на виното от XIX век е киселинността на напитката. Не всеки любител на виното, обаче е химик. Луи Пастьор открива, че за да се запазят вкусовите качества на виното е необходимо младото вино да премине през термична обработка, която да го загрее до 50-60 градуса. Този процес е наречен пастьоризация и близо 80 години по-късно е наложен в обработката на млякото. Пастьоризацията убива микроорганизмите в него и му осигурява по-дълъг живот – между 2 и 3 седмици, като за нас оставя само полезните качества.

4. Комбайнът

Реплика на старовремски кобайн; https://pixabay.com/en/thresher-wheat-threshing-machine-535829/

Може би изглежда странно, че комбайнът присъства в този списък. Комбайнът, обаче заслужава мястото си тук, защото неговото изобретяване се оказва ключово за фермерството. Преди комбайна, добивът на житни култури е бил изключително тежка и мъчителна работа, която се е извършвала ръчно. Комбайнът индустриализира фермерството и ускорява процесът на добив и обработка на житни култури. Първите такива машини са използвани още в началото на XIX век в САЩ. Същественото предимство на комбайна е, че самостоятелно отделя семената от стъблата на житните култури. Преди навлизането им в земеделието тази работа се е извършвала ръчно. Фермерството след комбайна се превръща в механизиран процес, което осигурява по-качествена, добра и бърза продукция.

5. Консервирането

Консервирани плодове и зеленчуци; https://www.flickr.com/photos/matthigh/4050430809

Консервирането е метод на запазване на хранителни продукти, чрез стерилизация и херметическо запечатване. Това позволява запазването им за дълъг период от време. Консервирането е открито по време на Наполеоновите войни. Френското правителство предлага висока парична награда на всеки, който предложи метод за по-дълго запазване на големи количества хранителни продукти. Причината за това са нуждите на войниците от добра храна на бойното поле. През 1809 година френският сладкар Никола Апер, открива, че храна сварена в запечатан буркан не се разваля. Така той разработва метод за запечатване на храна в буркани, с което печели наградата обявена от Френския парламент и се превръща в баща на консервирането.

 

Днес роботите все по-сигурно се настаняват в нашите кухни, за да отнемат от нас тежестта на готвенето. Откритията, които изложихме тук, са резултат от стремежа на човечеството да овладее своята храна, да я запази и подобри. Тези открития са първата стъпка и благодарение на тях днес имаме свобода да развиваме идеите за революции в кухнята.

Последвайте ни
  • Facebook Basic Square
  • Twitter Basic Square
  • Google+ Basic Square
bottom of page