Отвъд хълмовете и далеч в сърцето на Родопите
Родопите са мистично място, изпълнено с магически усещания. Подобно чувствo завладява пътешественика в мига, в който зърне силуета на планината над Тракийската низина. Прекрачването отвъд склоновете само засилва това усещане. Последният уикенд заведе и нас в този невероятен край на България, за да превръне пътуването ни в пълноценно изживяване на гледки и вкус.
В мига, в който оставихме зад гърба си последните къщи на Асеновград и започнахме нашето катерене по лъкатушещия Смолянски път, сякаш прекрачихме в друг свят. Свят, в който геометрията е изградена от вертикали, а фонът е удивително зелен и горски.
Когато си прекарал седмицата, затворен между стените на офиса, подобно място внушава спокойствие и уют. Далеч от големия град, отвъд хълмовете и надалеч в един съвсем приказен, но и реално осезаем свят.
За Родопите се разказват стотици легенди и предания, които засилват мистичния елемент на планината. Тази плетеница от разкази се е родила в Древността, когато цивилизацията е предпочитала вкуса на Крайбрежието и лесно достъпните низини. За гражданите на Древния Рим или гръцките колонии планината е била непознато място, населено с Божествени и митологични фигури. За Античността обширната маса от долини и склонове на Родопите са оставали загадка, която въображението е украсявало с легенди.
В известен смисъл дори днес същите склонове остават загадка. И макар туристическият поток в Родопите да е постоянен, все още остават огромни пространства, в които дивото и непознатото преобладава.
Нашето пътуване ни отведе на едно такова автентично и чисто Родопско място. По пътя Асеновград – Смолян, малко след Нареченски бани, между завоите има един почти незабележим разклон. Тесен път със стар асфалт, криволичещ през гората. Този път ни отведе в Косово. Малко селце със стари къщи и пет души постоянно население. Отклонихме се от основното шосе по този стар път и след 2 км. се озовахме на място, където три тесни долини пресичаха стръмните си склонове. Там сред зелените корони на дърветата бяха накацали къщите на Косово. Едно място, което все още е запазило своя дух и своята приказност, но с огромен потенциал за следващото популярно туристическо място. Сигурни сме, че скоро ще чуете от повече източници за Косово и ви съветваме да изпреварите събитията и още тази седмица да се забързате натам.
В Косово се усеща духът на Родопите. Далеч от лъскавите хотели и шумните туристически потоци, Косово пази автентичното усещане на планината. Същата онази мистика, за която говорят старите легенди и предания.
Докато стояхме захласнати на една от височините, очите ни спокойно се претопяваха в зеленото около нас, а сетивата ни улавяха околните шумове разнасяни от тихия вятър. Мислите ни трудно възпроемаха, че е възможно на подобно място да се изгради населено място. Склоновете надвиснали над нас и терасираното разположение на селото, свидетелстваха за непосилния труд вложен в изграждането. За съвременният наблюдател остава визуалната награда от делото. Каменни къщи с тесни пътеки между тях, които естествено се сливат с природата наоколо. Резултат от упоритата борба негостоприемната планина да бъде овладяна.
Две неща могат да ни научат на повече за живота на старите местни хора, отколкото цялата информация, която можем да изровим от прашните библиотеки – местните строежи и кухнята.
Ако строежите ни подсказват за един труден живот, белязан от постоянна борба с природата, то местната кухня добре допълва този разказ. Картофи, месо, фасул са в основата на Родопската кухня. По тези стръмни склонове трудно могат да бъдат отгледани добри житни или царевични култури, а откъснатостта на населените места в Родопите е затруднявала връзката с по-гостоприемните низини, което е ограничило присъствието на други хранителни съставки в местната кухня. В резултат получаваме наследството на една кулинария, като никоя друга в България. Може би най-известният пример от нея е пататникът.
Колкото лесен за изпълнение, толкова и вкусен. Основната съставка са картофи, които се настъргват на ренде и се смесват с лук, яйце, добавя се сол и джоджен. Всичко се обърква добре и се слага в намазана с масло тава. Оригиналното изпъление изисква да го изпечете върху повърхността на печката, като го обръщате, за да се изпекат равномерно и двете страни. Разбира се, в случай, че не разполагате с печка на дърва, може да го запечете и във фурната на умерена температура. Пататникът е бързо, вкусно и хранително ястие с вегетариански привкус. Родопската кухня, обаче обича месото.
На място, където през вековете основен поминък е животновъдството, няма нищо чудно, че месото е добре изразено и в местната кухня.
Родопите предлагат месни ястия като кешкек, саздърма или агнешки рула. Нищо обаче не може да се сравни с традиционното родопско чеверме, защото приготвянето му напомня за ритуал. Чевермето винаги се прави на открито в голяма компания, защото е предназначено за празник, а не за всекидневна консумация. След малко повече от месец предстои поредният Гайдарски събор в село Гела, където ви препоръчваме да отидете. Там ще имате възможност да се насладите на вида и вкуса на чевермето. Ние също възнамеряваме да бъдем там и обещаваме да разкажем преживяванията си.
Сега, обаче сме все още в Косово, където местните ни домакини от комплекс Косовските къщи ни изненадаха с традиционна родопска вечеря, която освен споменатия пататник, включи и един особен прочит на Смилянския боб. Този едър, колкото юмрук фасул е съществена част от Родопската кухня и ако мислите, че е предназначен само за салати и чорби ние ще ви разубедим. Панирайте го, зрънце по зрънце и ще получите отлично мезе за бира. В менюто на нашите домакини това изпълнение фигурира като Забулен боб, а вкусът му ще ви накара да побързате да разкъсате неговото було.
Освен този невероятен стартер, Косовските къщи ни изненадаха с отличен шпикован свински бут, който ни накара да се питаме дали някога до този момент наистина сме яли свинско.
Изключително крехко месо, съчетано с вкус на мащерка направиха вечерта пълна. И когато мислехме, че не можем повече, получихме десерта – родопски катми със сладко от боровинки. Всичко това поднесено в автентичната обстановка на стара родопска къща, чиято реставрация и декорация бе запазила усещането за старите времена. Честно трябва да признаем, че докато хапвахме сладкото от боровинки почти не мислехме за околната обстановка. Различните сладка от горски плодове са така характерни за Родопите, че ще ги видите изложени буквално навсякъде, на всеки завой и отбивка. Има причина популярността им да е всеизвестна, ние толкова се убедихме в това, че у дома донесохме огромно разнообразие от бурканчета.
Освен сладката, у дома прибрахме и пълна кошница с впечатления и емоции, с които ни заредиха Родопите.
Гостуването ни в Косово се превърна в прекрасно преживяване в един приказен свят на природа и автентичност, за които големият град трудно ни позволява да мечтаем.
Пътешествието по поречието на Чепеларска река се превърна в изследване на легенди и презареждане на духа ни с нови емоции. Всъщност дори този главен път Асеновград – Смолян, въпреки натовареността от автомобили, камиони и хора, е място, където всеки завои разкрива гледка, която спира дъха. Когато обратно се върнахме на него и се спуснахме обратно към Асеновград, мълчаливо гледахме околните склонове и упоритото се колебаехме дали да се върнем. Желанието ни да задържим още малко Родопите в нас и себе си в Родопите, ни поведе към Бачково, където точно до пътя се намира един отличен родопски ресторант – механа Мегдана. Ако имате път, спрете там.
Механата е разположена в центъра на селото с приятна гледка към реката, а в менюто и блестят отлични родопски ястия, които ще ви се усладят. Мекиците тук са с размерите на пица, а качамакът е невероятен.
Родопският качамак е съвсем нова вселена от вкусове. Изпечен на сач, поръсен със сирене и червен пипер, в състава му е включено яйце, което е скрито дълбоко във вътрешността му и опечено благодарение на самия качамак. Ние останахме очаровани не само от хапването. Механата има уютна градина, но това което истински впечатлява е вътрешността й.
Тесен коридор ще ви отведе в една широка стая, която наподобява вътрешна градина с изкуствени растения. Колоните са оформени с огромно майсторство и наподобяват живи дървета, чиито яки корони подпират тавана.
Каменни мелниции и плочи пресъздават обстановката на господарска къща от XIX век. За огромно съжаление това изкуство не е достататъчно експлоатирано и използвано от собствениците. Тази невероятна обстановка, изградена с толкова майсторство, труд и въображение е изоставена и занемарена.
Въпреки вкусната храна и отличното обслужване оставнахме с горчив вкус, защото видяхме как място с потенциал, истински красиво и вдъхновяващо е оставено на произвола на съдбата. Нещо напълно необяснимо за нас. Въпреки всичко е задължително да се види, защото под прахта, паяжината и старата коледна елха е интериор, който превръща декорацията в изкуство.
Така напуснахме Бачково, но все още не бяхме съвсем готови да напуснем Родопите. Посоката пренасочихме към Асеновата крепост, където прекарахме остатъка от следобеда. Горе на самотния планински връх сред спомените за Византийски времена и една стара, но съвършено запазена църква.
А след това, обратно към града, където започнахме да чертаем карта на Родопите, за да набележим следващите места от тайнствената планина, които да посетим.
