Старовремска диета – хранителните навици преди Колумб
Днес, когато говорим за традиционна кухня, се сещаме за неща като боб чорба. Рядко си даваме сметка, че бобът е култура, която не е била позната в Европа преди Колумб да открие Новия свят. Подобно на боба, доматите, които толкова обичаме и чувстваме като интегрална част от всяка салата, също са култивирани в двете Америки и едва след откриването им са пренесени в Европа.
Светът на средновековния човек сигурно е бил доста безвкусен преди Колумбовите експедиции.
Само се замислете. Неща, които днес ежедневно присъстват на трапезата ни, като картофи, царевица, домати, боб, шоколад, са били напълно неизвестни за европееца преди XV век.
Всъщност за голяма част от тях са били необходими няколко века, за да се наложат на европейската трапеза. Доматът дълго време е бил считан за отровен, което го е държало далеч от кухните. Причината за това схващане е в... чинията. Чиниите в Европа масово се изработвали от пютър – метална сплав, направена предимно от калай и с високо съдържание на олово. Именно последното е ключът и причината за това доматът да бъде считан за отровен. Високата киселинност на доматите разтваря част от оловото в чинията. Така консумацията на плода от такава чиния причинява смърт от оловно натравяне. Необходими са повече от 200 години, за да се направи връзката и да се реабилитира домата. През този период плодът е отглеждан основно като декоративен елемент в градините.
Царевицата също има закъсняла популярност. Предвид факта, че в Европа са били познати няколко вида житни култури, царевицата не се е оказала хранителен елемент от съществена необходимост. След пренасянето й в Европа не е получила популярен отзвук, освен сред бедното население.
Днес хапваме всички тези неща с удоволствие, без да си задаваме въпроса за начина, по който са се появили на трапезата ни. Консумацията им е истинско удоволствие и е трудно, дори невъзможно да си представим да ги няма.
Все пак в Европа преди Колумб (а и след него) те са отсъствали напълно. Ние от lpkiTchen ще ви заведем на кулинарно пътешествие в Средновековна Европа, за да разберем с какво и как са се хранили хората тогава.
Началото на средновековната вечеря давали плодовете. Широко разпространено схващане през Средните векове било, че трябва да съществува определен порядък в храненето, който да има благотворно влияние върху храносмилането. Считало се, че „тежките“ храни, за които е необходимо по-дълго време за храносмилане трябва да се ядат последни. В противен случай биха блокирали „леките“ храни в горната част на стомаха и биха ги оставили да се разложат. Така средновековното хапване започвало с плодове, а завършвало с мед. Основната храна включвала дивечово месо, свинско, пилешко и пшеничен хляб. Трябва да отбележим, че подобна структура на меню се отнасяла най-вече за аристократите и богатите.
На трапезата на бедните, чиито брой преобладавал, рядко се появявало месо, а и пшеничният хляб бил твърде скъп за тях. Менюто им включвало ечемичен хляб, а също и зеленчуци – лук, чесън, зеле. Бедните консумирали най-вече неща, които можели да отгледат в градината. Правели също и сирене, отглеждали розмарин, магданоз, босилек, с които овкусявали своята храна.
За разлика от тях, аристокрацията имала достъп до по-широк асортимент от хранителни продукти, а също и до скъпи подправки, като канела и черен пипер, които арабите пренесли в Европа.
Наслаждавали се също на сол и захар, които били прекалено скъпи и отсъствали от трапезата на бедните. Всъщност захарта била белег за благородство и богатство, тъй като цената й била висока. Едва след откриването на Новия свят и началото на масово производство на захар в Карибския басейн, сваля стойността й и я прави общодостъпна. Разбира се, това се случва срещу огромно човешко усилие и експлоатация, тъй като робският труд е в основата.
Ключов фактор в определянето на ястията на трапезата била и Църквата. През Средновековието нейната роля в обществото била силна. Постите се съблюдавали строго и затова през близо една трета от годината месото отсъствало от всяка трапеза. Вече уточнихме, че то рядко е присъствало в менюто на бедните, а и благородниците не го консумирали в неограничени количества. Затова пък рибата била популярна, тъй като не попадала под забраната на постите.
Вероятно тайно се радвате, че не сте роден в Средновековието и хлябът не е основното ястие на вашата трапеза.
От гледна точка на съвременността, средновековният обяд изглежда опростен, еднообразен и сравнително скучен.
За да разсеем това усещане сме длъжни да споменем, че в Америка преди няколко години един ресторант е включил сред своите предложения и Средновековно меню. Caffe Bondi в Манхатън, Ню Йорк обединява усилия с историци и биолози, за да приготви своите ястия. След внимателни проучвания, продължили близо година, в менюто на Caffe Bondi се появявява тристепенен обяд характерен за италианските благородници и богатите от XIV и XV век. Обядът започва с плодове (грозде и смокини), заради споменатите вече причини, за да продължи с пшеничен хляб с розмарин и равиоли с плънка от свиснко месо и сирене. Десертът е яйчен крем с конфитюр, а за финал малко мед.
Трудно бихме могли да направим общовалиден анализ на менюто на средновековния европейски човек. Това се дължи от една страна на климатичния фактор, създаващ отличителна разлика между отделните части на Европа и от тук, определящ възможността за отглеждане на различни продукти. Не на последно място е класовият фактор. До тук говорихме за бедните и благородниците, но в Европа от Средновековието има още една класа – тази на духовенството.
Същата класа е била подложена на строга и стриктна диета, която е изключвала всяко месо от копитни животни. Менюто им било доминирано от хляб и бира с малко количество животински продукти.
Подобна диета често създавала излишък на калории, което водело до случаи на затлъстяване и свръхтегло в много манастири.
Тенденция към затлъстяване се наблюдавало и сред благородниците, чиито пищен живот и липса на физическа активност създавали предпоставка за това. На другия полюс била селската класа. Скромното меню и натоварен с физически дейности ден, не позволявали натрупване на излишни калории.
От написаното до тук лесно можем за заключим, че хапването в двете Америки е било по-вкусно и по-пълноценно. Все пак не бива стремглаво да се оставяме на тази мисъл. Двете Америки не са познавали почти никакви житни култури, за разлика от европейците. Липсата на животни годни за опитомяване (изключваме ламата) пък е ограничила и присъствието на месо и животински продукти върху трапезата. Затова и европейските хранителни продукти намират по-голямо разпространение в Новия свят през първите векове след пътуването на Колумб, а не обратното.
Източници:
